Музикантът, диригентът, учителят и общественикът Иван Йолов Бърдаров е роден на 25 ноември 1895 г. в с. Кунино, Врачанско. Учи в училището в родното село, в Луковит и Тетевен, а средното си образование завършва в гр. Плевен през 1912 г. Същата година кандидатства и е приет в новооткритото Държавно музикално училище в София, което, с прекъсвания на учебните занятия поради войните и отбиване на военната си служба, завършва през 1919 г. Преподавателите му по цигулка са Димитър Хаджигеоргиев и Петко Наумов, а по теория на музиката – Добри Христов. Сред състудентите му са Асен Карастоянов, Атанас Гърдев, Светозар Кукудов и други известни и нас и по света музиканти. По време на следването си се издържа с уроци по цигулка и пиано в заможни софийски семейства, основава и ръководи Третата детска музикална китка „Славейче“, поставя с нея оперетките „Деца и птички“ и „Сирачето Златка“, а едновременно с това е виолист и в оркестъра на театър „Одеон“. След завършването на Държавното музикално училище е учител по музика в Берковица /1920-22/, Монтана /1922-23/, Враца /1923-24/, Плевен /1924-27/ и Видин /1927-29/ и /1934-44/, Горна Оряховица /1929-1931/, Оряхово /1931-34/ и Брегово /1943-1949/, където е основател и директор на Бреговската гимназия.. През 1927 г. за 3 месеца е на специализация по хорово дирижиране и цигулка със собствено финансиране в Прага, Чехия. От 1944 г. до 1949 г. е директор на Бреговската гимназия. След пенсионирането си през 1949 г. се установява отново във Видин. През 1961 г. заедно със семейството си се премества в София.
Във всички градове и села, в които преподава, създава хорови състави, духови и симфонични оркестри и оперни трупи, изнася сказки, дава частни уроци, организира тържества и концерти, работи с читалищни самодейни състави и т. н.
При продължителното си пребиваване във Видин, в два периода, Иван Бърдаров оставя дълбока диря в музикалния, културния и обществения живот на града и окръга. С пристигането си е назначен за учител едновременно в мъжката и девическата гимназии, но веднага поема и ръководството и диригенството на местното музикално дружество „Китара“, с което започват подготовката на втората българска опера „Камен и Цена“ от Венцеслав Каутски и Ив.Д. Иванов, декорите се изработват от местния млад художник Стефан Тодоров /виж отделна статия/. Премиерата е през 1929 г., а на всички представления залата на театър „Вида“ е изпълнен до краен предел. Гастролират и в гр. Оряхово. Концертмайстори са Балуш Балушев /виж отделна статия/ и Петър Хаджиангелов, а солисти са Грета Хараламбова /Цена/, Антон Кохинов /Камен/, Асен Живков /Цеко/ и Георги Паунов /Халит ага/. В хора и оркестъра са Димитър Чомонов, Пеко Пеков, Цветана и Иван Керанови, Асен Шурдов, Никола Копоев, Атанас Еремиев, Христо Тричков, Величка Шурдова, Мара Петкова, Евлоги Георгиев, Вера и Александър Ангелови, Цеца и Милко Витски, Грозда Христова, Райна Данова и др. През втория си период във Видин /1934-44/ музикантът и диригентът Иван Бърдаров разгръща още повече дарованията си – поставя и дирижира оперите „Кавалерия Рустикана“/1935/ от Пиетро Маскани и „Цигански барон“/1939/ от Йохан Щраус. През 1936 г. организира грандиозно честване във Видин на 60 годишния юбилей на своя любим учител Добри Христов, създава Детска музикална китка с 250 деца, с която изнасят оперетките „Балът на цветята“ с композитор самият Иван Бърдаров и „Щурец и мравка“ от Панайот Пипков, с ученици от двете гимназии поставя оперетите „Скитникът циганин“ от Вилсон и „Самодивско изворче“ от Маестро Георги Атанасов. Броят на концертите на хор „Китара“ са над 150, като освен във Видин концерти се изнасят и в Белоградчик, Монтана, Берковица, Лом, Кула и др. Поставя и оперите „Наталка Повтавка“ от Иван Котляревски и „Прилепът“ от Йохан Щраус-син. Естествен финал на втория му видински период е ораторията „Сътворението“ от Йозеф Хайдн. Солисти в оперните спектакли и концерти са – Йосиф Петров, Берта Перерова, Перка Миланова, Райна Каменова, Анка Трайкова-Бубанова, Кети Божкова, Георги Белев и др. Сред учениците му от Видин и страната тръгнали по националните и световни сцени са проф. Борислав Михайлов /виж отделна статия/, проф. Христо Бръмбаров – оперен певец, Коста Петров – тромпетист, Емануил Иванов – капелмайстор, Георги Белев – оперен певец, Борис Георгиев – Чиняка /виж отделна статия/ и много други. През периода 1949-1961 г., живеейки във Видин, продължава с диригентската си дейност в училища и читалища, става водач на вторите цигулки в Държавния симфоничен оркестър и учителства по заместване във видинските училища.
Забележителен е и престоят на Иван Бърдаров в Брегово. В края на 1944 г. делегация от тогаващното село Брегово кани Иван Бърдаров да организира гимназия там, за която цел будните и амбициозни бреговчани, с общински и дарени от бреговчани средства, са построили сграда. Уволнен по това време от управници с ниска култура и завист към обществения му авторитет, бърдаров приема това предизвикателство и се впуска в организирането на средното учебно заведение с цялата си енергия и организаторски талант. С широките си контакти и авторитет той събира учителски колектив, подготвя учебни програми, привлича и записва ученици, съдейства за подготовката и обзавеждането на класните стаи и на 15 септември 1945 г., когато от Министерството на образованието все още няма разрешение за откриване на новото учебно заведение, той, като директор, в присъствието на почти цялото гражданство, открива учебната година. Ентусиазиран е целият учителски колектив и със символични заплати от Бреговската община и прехрана, осигурена доброволно от родителите на учениците, започват учебните занятия. Това продължава почти три месеца, докато в края на годината, със съдействито на негови приятели от родното му село Кунино, заемащи високи административни постове, Бреговската гимназия е узаконена, с директор Иван Бърдаров. Освен с организиране на учебния процес, той създава смесен хор и духов оркестър, с които изнася концерти и в Брегово и в околните села. Той е инициатор и активен участник в оформянето на площада на селото, в изграждането и монтирането на часовника в центъра, в проектирането, набирането на средства и построяването на първия в България паметник на Съветската армия, в оживяването на читалищната дейност и самодейност, в организирането на вечеринки, балове и танцови забави и ежеседмичното хоро на площада с духовата музика. Негови ученици са професионалният музикант Борис Денов, актьора Велизар Барчев, етнографа Нинко Заяков /виж отделна статия/, арх. Владимир Робинзонов /виж отделна статия/, учителят по музика и ръководител на Бреговския духов оркестър „Иван Бърдаров“ Венелин Топчиев и др.
След преместването си в София през 1961 г., вече в напреднала възраст, Бърдаров не престава да практикува музикално-просветната си дейност, организирайки и ръководейки музикални школи и народни хорове в околните на София села и малки градове.
Известна само на семейството и най-близките приятели на Бърдаров е и друга негова творческа дейност, в която се проявява и дарбата му на разказвач. Той ни е завещал 12 разказа, в чиито сюжет са залегнали впечатляващи случки от неговия живот и които са написани със завидно художествено майсторство и на жив и колоритен български език. Предстои издаването в сборник с разказите по инициатива на наследниците му.
Иван Бърдаров напуска земния си път на 16 август 1975 г., оставяйки двама достойни свои синове – Богдан Иванов Бърдаров /виж отделна статия/, продължител на музикалната традиция на семейството и гл. ас. н.с. д-р Венцислав Иванов Бърдаров /виж отделна статия/, химик.
Иван Йолов Бърдаров има фонд в ДА-Видин под номер 544/К.