Художничката Елена Атанасова е роден през 1929 г. в София, но родовият ѝ корен е от гр. Грамада. Дъщеря е на проф. Димитър Атанасов Стригачев /виж отделна статия/. Елена се увлича по изобразителното изкуство още в детските си години. Средното си образование завършва в София и през 1948 г. е приета в Художествената академия, специалност „Живопис“, но още през 1949 г. по политически причини и вследствие на изселването на семейството ѝ от София напуска академията и след години завършва висшето си образование, същата специалност, в Хагската академия за изобразителни изкуства.
Елена Атанасова има участие в множество колективни изложби в България и чужбина. През 1999 г. прави мащабна своя изложба с пейзажи и натюрморти по повод на 70-та си годишнина в залите на Съюза на българските художници и впечатлява изкуствоведите и стотиците посетители с изяществото на рисунъка и трактовката на тематичните обекти. Тя е автор и на голямоформатни творби – сцени от реалния живот, в които си дават среща фриволната мекота на изображението с експресивността, гротеската и безпощадното отрезвяващо въздействие на образите и цветовото многообразие.
Била е член е на СБХ /1994/ и Холандското дружество на художниците /1981/.
Автор е и на разкази, публикувани в различни сборници и издания. Единствената ѝ издадена книга е „Когато вече не мълчим. Разкази“ /2000/.
Умира през 2015 г. в София.