Публицистът, журналистът, редакторът и общественикът Димо Казасов е роден на 5 септември 1886 г. в гр. Трявна. Средното си образование завършва в гр. Русе и продължение на 14 години учителства в различни градове и села в страната /1906-1920/. Поради активното си членство в БРСДП е екстрадиран и 3 години е учител и в гр. Кула /1907-1910/. Бил е секретар на Българския учителски съюз /1910-17 г./ и редактор на неговия печатан орган в. „Съзнание“ /1914-20 г./. В същия период от 1910 г. до 1920 г. е активен участник и в синдикалното движение на държавните и общински служители и завършва право в Софийския университет /1918/. През 1919 г. председателства Централния стачен комитет на транспортните работници. Същата година е избран за народен представител в XVIII-то Народно събрание от Кулска околия. От 1919 г. до 1926 г. е член на ЦК на БСДП и редактор на нейния орган в. „Народ“ /1920-23 г./ Включва се като министър в правителството на проф. Ал. Цанков. Основава и ръководи политическия кръг „Звено“ /1927-34 г./. Участва в преврата през 1934 г. и от същата година до 1936 г. е пълномощен-министър в Белград. През 1943 г. става член на нелегалния комитет на Отечествения фронт и след 9 септември 1944 г. последователно е министър на пропагандата /1944-45 г./ и министър на информацията и изкуствата /1945-47 г./. Заемал е длъжността главен директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни издания и дълги години е главен редактор на вестници и списания като: „Трибуна“, „Напред“, „Изгрев“, „Бъдеще“, „Звено“ и др.
Димо Казасов е автор на статии по обществено-политически, икономически и културни въпроси, по проблеми на изкуството, етнографията, литературата, културата, просветното дело и синдикалните организации, езикознанието, издателската и журналистическата дейност, външната политика и т.н. Някои от книгите му имат характер на дневници и мемоарна литература. По-значими издания са: „В тъмнините на заговора, Из дневника на един журналист“ /1925/, „Без път и без идеи“ /1926/, „Професионалното движение като фактор в държавата“ /1931/, „Вестникът на идеята и вестникът на новината“ /1933/, „Проблемът за политическия вожд“ /1933/, „Днешна Югославия“ /1938/, „Еволюция на съвременния вестник“ /1946/, „Бурни години 1918-1944“ /1949/, „Улици, събития, хора“ /1959/, „Видяно и преживяно 1891-1944“ /1969/, „Срещи, случки, размисли“ /1971/, „Исторически очерци“ /1975/ и др.
Носител е на високи държавни отличия и награди. Народен деятел на изкуството и културата/1976/.
Умира на 28 юли 1980 г. в София.