Журналистката, сценаристката и продуцентката Диана Динолова е родена на 8 август в София, но родовият ѝ корен е от с. Слана бара и по собствените ѝ думи голяма част от детството си е прекарала на село при родителите на майка си и във Видин. Завършила е българска филология и журналистика в Софийския университет. Работила е в различни вестници – най-дълго в единствения професионален медицински вестник „Медикус“ и вестникът на Софийска община „Софийско утро“. Била редактор и водещ в „Радио България“- за българите в чужбина в Българското национално радио. В момента е журналист, сценарист, продуцент и писател на свободна практика. От години живее и работи в САЩ и най-вече във Франция, но мислено не се разделя с България. В едно интервю Диана Динолова споделя „Когато бях в Щатите сънувах непрекъснато България….Удивителното беше, че не сънувах София, апартамента си, а къщата на баба в провинцията. И тази къща, лозето и тая свобода, с която бродех из селото ме разплакваха…“.
В литературно-публицистичното си творчество и в своите сценарии тя проследява предимно съдбите на българи в чужбина.
Автор е на две книги – „26 портрета. Документална публицистика за българите в Унгария“ /1999/ и „Беглецът. Документална публицистика за българин емигрирал във Франция“ /2000/. По нейни сценарии са създадени и три документални филма – „Тео. Посветен на българина Теодор Радевски, писател и известен режисьор на документални филми в Унгария“ /2008/, „Духовните извори на Португалия“ /2010/, а е сценарист и продуцент на „Автопортрет в гръб. Документален филм за родения във Видин художник Лъчезар Живков Ошавков“ /2013/ /виж отделна статия във Видински алманах/, който филм през 2015 г. тя лично подарява на Държавен архив – Видин.