Господин Желязков Сербезов е роден на 1 август 1873 г. в с. Демирча /днес в пределите на Добружанска Румъния/. Когато е на 2 години семейството му се премества в с. Базаурд, близо до гр. Добрич. Гимназия завършва във Варна. През 1899 г. завършва първия випуск на Софийското рисувално училище, където преподаватели са му Иван Мърквичка и Антон Митов, с пълно отличие. Следва със стипендия на Светия синод в художествената академия в Казан, Русия като завършва курса вместо за 5 за 1 година и специализира 4 години в Имперската академия в Санкт Петербург при Иля Репин, който лично го поканва в своята „професионална мастерская“ школа и където отново показва отлични резултати, а Репин го изпраща с думите „Няма на какво повече да те уча“.
Работи в областта на живописта, икописа и стенописа, като следва принципите на академичното изкуство.
Господин Желязков създава много стенописи в църквите на Видинско, Софийско, Пловдивско, Монтанско и др. Негово дело са стенописите в катедралните храмове „Св. Александър Невски“ в София, където негово дело са иконите на иконостаса, иконата на Исус Христос на владишкия трон и над двадесет икони и „Св. Димитър“ във Видин, в който има иконописан сюжет с образите на Г.С. Раковски и Васил Левски, нещо уникално в българската иконопис. Негови стенописи са съхранени и в църквите „Св. Николай Мирликийски чудотворец“- Видин, църквата „Света Троица“ в с. Неговановци и църквата „Успение Богородично“ в Изворския манастир, област Видин. Негови творби има в десетки църкви и манастири по цялата българска земя. В част от тези църкви работи заедно с резбаря Филип Иванов Филипов /виж отделна статия/.
Бил е секретар на Съюза на южнославянските художници.
Умира на 27 юли 1937 г. след като пада от скелето на църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ в Клисурския манастир, община Берковица.