Роден е  на 1 август 1873 г. в с. Демирча /днес в пределите на Добружанска Румъния/. Гимназия завършва във Варна. През 1899 г. завършва първия випуск на Софийското рисувално училище, където преподаватели са му Иван Мърквичка и Антон Митов, с пълно отличие. Следва със стипендия на Светия синод в художествената академия в Казан, Русия като завършва курса вместо за 5 за 1 година  и специализира 4 години в Имперската академия в Санкт Петербург при Иля Репин, където отново показва отлични резултати, а Репин го изпраща с думите “Няма на какво повече да те уча”.

Работи в областта на живописта, икописа и стенописа, като следва принципите на академичното изкуство.

Създава много стенописи в църквите на Видинско, Софийско, Пловдивско, Монтанско и др. Негово дело са стенописите в катедралните храмове “Св. Александър Невски” в София, където негово дело са иконите на иконостаса, иконата на Исус Христос на владишкия трон и над двадесет икони и “Св. Димитър” във Видин, в който има иконописан сюжет с образите на Г.С. Раковски и Васил Левски, нещо уникално в българската иконопис. Негов стенописи са съхранени и в църквата “Успение Богородично” в Изворския манастир, област Видин. Негови творби има в десетки църкви и манастири по цялата българска земя.

Бил е секретар на Съюза на южнославянските художници.

Умира на 27 юли 1937 г. след като пада от скелето на църквата в Клисурския манастир, община Берковица.