Георги Попов е роден през 1904 г. в гр. Белоградчик. Висшето си образование завършва в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Агрономство” и работи като околийски агроном на Белоградчишка околия. След 1944 г. е вътворен в концентрационния лагер “Росица”. Баща е на проф. д-р Божидар Георгиев Попов /виж отделна статия/ и посвещава живота си на краеведски иследвания и публикации по различни проблеми на региона и обществения живот. Негови статии, легенди и очерци са публикувани в редица периодични и специализирни издания.

Георги Попов е автор на книгите – “Произход на живата материя” /1931/, “За българското село. Аграрни проблеми” /1936/, “Белоградчишката мадона, Легенда” /1938/, “Правила за служебно общуване” /1939/, “Речи за българското село” /1939/, “Сбеговете” /1960/, “Въстанието: лето 1850. Роман” /1960/, “Белоградчишките скали” /1966/, “Шепот от вековете. Легенди от Видинския край” /1969/. Част от творбите си пише в съавторство с Кръсто Джонов.

Умира през 1968 г. в Белоградчик.