Писателят, поетът, публицистът, сатирикът, драматургът, критикът, редакторът и преводачът Георги Савчев е роден на 10 октомври 1883 г. в гр. Белоградчик, в многолюдно семейство, но родовият му корен е от с. Бела. Има още трима братя и една сестра. Основно образование завършва в родния си град, но поради липса на средства не продължава образованието си и се самообразова. Изповядва народническия социализъм, с елементи на анархизъм и мистицизъм. Издържа се изцяло от журналистически и литературен труд.
Сътрудничил е като дописник, очеркист, хуморист, сатирик, драматург, преводач, редактор и литературен и театрален критик на списанията „Ново време“, „Везни“, Нова комедия“, Родно изкуство“ и „Червен смях“ и др. и на вестниците „Работнически вестник“, „Барабан“, „Българан“, „Развигор“, „Людокос“, „Артист“, „Народ“ и др. В някои от тях публикува и разкази и стихове.
Литературното му творчество е изключително жанрово и стилово многообразно и обемно. Автор е на романите – „Годежният пръстен“/1919/, „В гръцки плен“ /1931/ „Новата борба“ /1932/, „Дякон Левски“ /1933, 1943/, „Христо Ботйов“ /1935, 1941, 1943, 2012 /, „Баташкото клане“ /1937/, „Пречупените криле“ /1938/, „След жътва“ /1940/, „Розена“ /1940/, „Грехът на жената“ /1941/, „Хищници“ /1945/, „Внуците на Бай Ганя“ /1946/. Стихотворения, поеми, елегии и хумористични стихове публикува в различни сборници, списания и вестници. Единствените му издадени стихосбирки са „Към звездни висини“-избрани лирически песни /1908, 1921/ и „Зоологическа градина“- стихове за деца /1946/. Автор е и на исторически, злободневни, детски и хумористични пиеси – „Пожарът“ /1927/, „На сянка в пустинята“ /1928/, „Новият Робинзон“ /1928/, „Доброто не се забравя“ /1928/, „Дамата от хайлайфа“ /1930/, „Когато самодивите залюбят“ /1932/, „Дъщерята на воденичаря“ /1936/, „Жертва на модата“ /1937/, „Един за всички, всички за един“ /1937/. Изявява се и като литературен критик с публикациите – „Критиката и литературните ни традиции“, сп. „Родно изкуство“ /1914/, „Литературни лунатици“, сп. „Везни“ /1920/, „Лириката на Цанко Церковски“- критичен етюд /1921/, „Лириката на Кирил Христов“, сп. „Нова комедия“ /1921/, „Нашите списания“, сп. „Нова комедия“ /1921/, „Съзвучия“, сп. „Нова комедия“ /1921/, „Поет на античните форми: по повод „Епопея на вековете“, поеми на Ясен Ягодин, критичен етюд /1934/. Георги Савчев пише и исторически очерци посветени на хан Тервел, хан Пресиян, хан Омуртаг, хан Маламир, хан Крум, хан Кардам, хан Исперих и княз Борис, които излизат през 1942 г. от издателство „Пирин“. Превежда и стихове, разкази, романи и пиеси от Морис Метерлинг, Хайнрих Хайне, Анатол Франс, Леонид Андреев, М. Андреев – Примджанов, Анри Берние, Джек Лондон, Едуард – Луи Бризбар и Йожен Ню, Шандор Петьофи, Емил Зола и др. Редактор е и на редица издания от български и чужди автори. Особена историографска стойност имат спомените му за П.К. Яворов и Димчо Дебелянов и очерците му за П. Д. Петков и Йосиф Хербст. Той спомага и за идейно-творческата преориентация на Гео Милев.
Георги Савчев използва много литературни псевдоними – Г. Савел, Савел, Георг Савченко, Савченко, Жорж Савел, Жорж Боне, Несретник, Уомас Глан, Андрей Верила, Ирин-Пирин, Буревестник и О. Иванов.
Литературният клуб към читалището в гр. Белоградчик носи неговото име.
Умира на 4 ноември 1949 г. в София.