Роден е на 10 октомври 1883 г. в гр. Белоградчик, в многолюдно семейство, но родовият му корен е от с. Бела. Има още трима братя и една сестра. Основно образование завършва в родния си град, но поради липса на средства не продължава образованието си и се самообразова. Изповядва народническия социализъм,  с елементи на анархизъм и мистицизъм. Издържа се изцяло от журналистически и литературен труд.

Сътрудничил е като дописник, очеркист, хуморист, сатирик, драматург, преводач, редактор и литературен и театрален критик на списанията  “Ново време”, “Везни”, Нова комедия”, Родно изкуство” и “Червен смях” и др. и на вестниците “Работнически вестник”, “Барабан”, “Българан”, “Развигор”, “Людокос”, “Артист”, “Народ” и др. В някои от тях публикува и разкази и стихове.

Литературното му творчество е изключително жанрово и стилово многообразно и обемно. Автор е на романите – “Годежният пръстен”/1919/, “В гръцки плен” /1931/ “Новата борба” /1932/, “Дякон Левски” /1933, 1943/, “Христо Ботйов” /1935, 1941, 1943, 2012 /, “Баташкото клане” /1937/, “Пречупените криле” /1938/, “След жътва” /1940/, “Розена” /1940/, “Грехът на жената” /1941/, “Хищници” /1945/, “Внуците на Бай Ганя” /1946/. Стихотворения, поеми, елегии и хумористични стихове публикува в различни сборници, списания и вестници. Единствените му издадени стихосбирки са “Към звездни висини”-избрани лирически песни /1908, 1921/ и “Зоологическа градина”- стихове за деца /1946/. Автор е и на исторически, злободневни, детски и хумористични пиеси – “Пожарът” /1927/, “На сянка в пустинята” /1928/, “Новият Робинзон” /1928/, “Доброто не се забравя” /1928/, “Дамата от хайлайфа” /1930/, “Когато самодивите залюбят” /1932/, “Дъщерята на воденичаря” /1936/, “Жертва на модата” /1937/, “Един за всички, всички за един” /1937/. Изявява се и като литературен критик с публикациите – “Критиката и литературните ни традиции”, сп. “Родно изкуство” /1914/, “Литературни лунатици”, сп. “Везни” /1920/, “Лириката на Цанко Церковски”- критичен етюд /1921/, “Лириката на Кирил Христов”, сп. “Нова комедия” /1921/, “Нашите списания”, сп. “Нова комедия” /1921/, “Съзвучия”, сп. “Нова комедия” /1921/, “Поет на античните форми: по повод “Епопея на вековете”, поеми на Ясен Ягодин, критичен етюд /1934/. Георги Савчев пише и исторически очерци посветени на хан Тервел, хан Пресиян, хан Омуртаг, хан Маламир, хан Крум, хан Кардам, хан Исперих и княз Борис, които излизат през 1942 г. от издателство “Пирин”. Превежда и стихове, разкази, романи и пиеси от Морис Метерлинг, Хайнрих Хайне, Анатол Франс, Леонид Андреев, М. Андреев – Примджанов, Анри Берние, Джек Лондон, Едуард – Луи Бризбар и Йожен Ню, Шандор Петьофи, Емил Зола и др. Редактор е и на редица издания от български и чужди автори. Особена историографска стойност имат спомените му за П.К. Яворов, Димчо Дебелянов и очерците му за П. Д. Петков и Йосиф Хербст. Той спомага и за идейно-творческата преориентация на Гео Милев.

Георги Савчев използва много литературни псевдоними – Г. Савел, Савел, Георг Савченко, Савченко, Жорж Савел, Жорж Боне, Несретник, Уомас Глан, Андрей Верила, Ирин-Пирин, Буревестник и О. Иванов.

Литературният клуб към читалището в гр. Белоградчик носи неговото име.

Умира на 4 ноември 1949 г. в София.