Журналистът, фолклористът и диалектологът Георги Попиванов е роден на 8 април 1878 г. в с. Трудовец, Ботевградско. Средното си образование завършва в Софийската мъжка гимназия, а висше във Висшето училище – София, специалност „Славянска филология“ през 1903 г. Възпитаник е на Александър Теодоров – Балан, Любомир Милетич и други видни българисти и фолклористи. Участник е в Балканската и Първата световна война. До от 1919 г. до 1933 г. е гимназиален учител във Видин, Враца, София и други градове в страната.
След преустановяване на учителството се отдава на събирателска, изследователска и издателска дейност. Издава в. „Златоструй“ и сп. „Нови дни“ и сътрудничи в много печатни издания със статии, изследвания и материали по диалектология, фолклор и етнография. Един от първите български фолклористи и диалектолози със специална подготовка. Автор е на 18 езиковедски, 10 фолклористични и 26 литературно-критични и публицистични труда.
Георги Попиванов издава книгите „Орханийският говор“ /1929/, „Песни и приказки от Шуменско“, „Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско“, „Софийският говор“ /1940/ и е съавтор на сборници на БАН с български народни умотворения.
Носител е на ордените „За гражданска заслуга“ и „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. Почетен гражданин е на Ботевград.
Умира на 7 февруари 1963 г. в родното си село Трудовец.