Уста /пръв майстор/ Генчо Кънев, както е популярен в строителните архиви на България е роден през 1829 г. в колиби Генчовци, Габровско. Единственото му образование е от килийното училище в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“, останалото е самообразование и труд, за да овладее чертането, няколкото езика и умението да общува. Строителният му занаят е фамилно наследство най-вече от баща му, но той го издига на ново ниво въвеждайки и архитектурното проектиране и предприемачеството като форма на строителна организация, поради което ръководи и изгражда крупни строителни обекти – църкви, училища, мостове и обществени сгради.
Сред най-забележителните му творения са църквите – „Успение Богородично“, „Св.св. Кирил и Методий“ и „Св. Николай“ в Тутракан /1863/, „Успение Богородично“ в Габрово /1866/, „Света Троица“ в Севлиево /1870/, „Св.св. Кирил и Методий“ в Свищов /1873/, катедралата „Успение Богородично“ във Варна /1886/ и др., както и училища в с. Боженци /1872/, гр. Върбица /1873/, гр. Троян /сега музей//1881/, Варна /1879/. Той довършва строителството на Априловската гимназия в Габрово /1872/ Той участва, под ръководството на Уста Кольо Фичето, в строителството и на прочутия Беленски мост /1867/ над р. Янтра, при гр. Бяла, а през 1872 г. довършва строителството на Априловската гимназия в Габрово.
Името и делото на Уста Генчо Кънев се свързва с Видин по повод на изграждането на катедралния храм „Св. Димитър Солунски“, чийто първи камък е положен на 10 март 1985 г. Генчо Кънев участва в строителството до края на 1889 г., когато е довършен последния корниз преди изграждането на куполната част и покрива, но не присъства на първата литургия в храма, която се е състояла на 26 октомври 1890 г., по повод на храмовия празник на катедралата, поради смъртта си в ранната пролет на същата година. Катедралния храм „Св. Димитър Солунски е вторият по големина в България, след храма „Св. Александър Невски“ в София.
Генчо Кънев умира на 5 март 1890 в с. Сарафово, Бургаско.
На снимката Уста Генчо Кънев е седналият.