Художничката Венера Константинова е родена на 18 септември 1950 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висше в Националната художествена академия „Николай Павлович“, специалност „Стенопис“ през 1978 г. при проф. Митьо Гановски и веднага постъпва на работа като главен художник на община Враца. Омъжва се за големия художник доц. Атанас Шаренков /1943-1992/, чието име носи Хасковската художествена галерия. След 1981 г. известно време е на свободна практика. В периода 1989-1992 г. е специалист в управление „Архитектура“ на Софийска голяма община. През 1999 г. е избрана за Секретар на секция „Монументални изкуства“ към СБХ и организира множество изложби на секцията в страната, както и участия на членовете на секцията в международни изяви и конкурси. През 2001 г. печели конкурс за пребиваване в ателиетата на Сите дез-ар в Париж. През 2009 г. е Председател на жури на Първото бианале на църковните изкуства във Велико Търново. През 2014 г. печели конкурса на СБХ за пребиваване в Швандорф, Германия.
Венера Константинова е автор на множество монументални стенописи, мозайки, гоблени, витражи и картини, най-често с православна тематика. С особена популярност се ползват витражите й във Видинската и Врачанската митрополии, Видинската гимназия, олтара в църквата „Света Троица“ в столичния квартал Драгалевци и други обществени сгради. Тя е единственият български художник, който създава композиции, съчетаващи техниката на витража и живописта, поради което те въздействат като калейдоскопични формации. Впечатляващи са и „стъклените“ ѝ пейзажи от България, Сърбия и Турция. Българските изобилстват с елементи от Рила, Пирин, Родопа, Широка лъка, манастири, църкви и живописни природни кътчета.
Има десетки самостоятелни изложби и участия в изложби съвместно със свои колеги в София, страната и чужбина – Япония /1990/, Холандия /1991/, Германия /2000, 2001/, Австрия /2004/ и др. Нейни картини са притежание на частни колекции в САЩ, Италия, Япония, Русия, Канада, Холандия, Гърция, Франция, Англия, Австрия, Германия, Румъния, Сърбия, Нова Зеландия и др.
Носител е на престижни награди и отличия – втора награда на Националния конкурс за синтез на архитектурата и монументалните изкуства във Велико Търново /1985/, съвместно с арх. Станчо Веков /виж отделна статия/, втора награда на конкурса за витражи на БНБ /2005/, награда на Първата национална изложба „Изкуства на обществения форум“ /2006/ и др.