Писателката, журналистката и общественичката Вела Благоева е родена на 29 септември 1858 г. във Велико Търново и произхожда от борческо и родолюбиво заможно семейство. Нейни братя са Георги Живков, активен член на Либералната партия и сподвижник на Стефан Стамболов, с богата политическа биография – председател на народното събрание и министър на народното просвещение и просветния деец Никола Живков. Тя получава образованието си в Търново, Габрово и Русе, след което учителства във Варна, Цариград и Берковица. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е милосърдна сестра в руската армия. В периода 1878-1881 г. завършва педагогически курсове, а от 1882 г. до 1884 г. и историко-филологическия отдел на бестужевските курсове в Петербург. Сред преподавателите ѝ са били химикът Дмитрий Менделеев и композиторът Александър Бородин. В Петербург през 1879 г. и 1980 г. се запознава и общува с писателя И. С. Тургенев, за когото по-късно пише спомени и статии. Пак там през 1883 г. се среща и се омъжва за Димитър Благоев /виж отделна статия/ и става член на нелегалната група „Народна воля“, водеща борба срещу самодържавието в Русия. През 1882 г. за кратко прекъсва обучението си, за да преподава в Одрин, но е преместена по настояване на проф. Константин Иречек за директор на българското девическо училище в Битоля, в което прави редица прогресивни нововъведения. През 1884 г. семейството се завръща в България и Вела Благоева става първата жена марксистка, основателка на женското социалистическо движение и активна журналистка, издателка и общественичка. През 1885 г. става отговорен редактор на сп. „Съвременний показател“ и отново е милосърдна сестра по време на Сръбско-българската война в боевете при Сливница. Многократно постъпва като учител, но е уволнявана и премествана поради своите политически дейности и убеждения. През периода 1887-1890 г. заедно със съпруга си живее и работи в гр. Видин. Тук през 1887 г. тя ражда дъщеря си Стела Благоева /виж отделна статия/ и замисля голяма част от своето публицистично и научно творчество. Подпомага съпруга си при създаването на първия учителски синдикат Видинското учителско дружество и списването и издаването на първото учителско списание „Вестник на учителското дружество“, в което публикува части от бъдещата си книга „Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища“, подбира и редактира оригинални и преводни статии за страниците на списанието. Вероятно е и учителствала във Видин и Видинско, но конкретни данни за преподавателската ѝ дейност засега няма.
Журналистическата дейност на Вела Благоева преминава през авторство и редакторство в списанията – „Дело“ /1894-96/, „Женски бюлетин“ /1902/, „Женски труд“ /1904-05/, „Ново време“, „Ден“, „Право дело“, „Българска сбирка“, „Училищен преглед“, „Учител“, „Демократически преглед“, „Светулка“, „Червен смях“ и др. Публикува статии, рецензии, очерци, разкази, приказки, стихове и преведени от нея материали в различни жанрове.
Автор е на „Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища“ /1892/, „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ /1894/-първата повест написана и публикувана от жена в българската литература, „Процес“ /1898/- първият роман написан от жена в България, „Подарък за деца“ /1902/- сборник с приказки и стихове за деца и „След бурята. Две повести из народния живот на българите“ /1904/. Тя е автор и на биографичната книга за своя брат Георги Живков.
На нейно име са назовани СУ „Вела Благоева“ – Велико Търново и Институт за детски и начални учителки „Вела Благоева“ – Русе, както и много улици в различни населени места в страната.
Умира на 21 юли 1921 г. в София.