Юристът, общественикът и публицистът Васил Савчев е роден на 29 юни 1880 г. в гр. Белоградчик. Произхожда от многолюдно семейство, с трима братя и една сестра, чийто корен е от с. Бела. Неговите братя Никола Савчев, Георги Савчев /виж отделна статия/ и Трифон Савчев са също изтъкнати общественици и творци. Васил Савчев завършва средното си образование в Лом и една година /1898-1899/ учителства в с. Рабиша. През 1899 г. взема участие като делегат на Белоградчишкото околийско учителско дружество „Раковски“ на Петия конгрес на Българския учителски съюз. Висшето си образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 1903 г. През 1904 г. е назначен за съдебен кандидат във Видинския окръжен съд, по-късно за съдебен следовател във Врачанския окръжен съд, а от 1907 г. за съдебен следовател отново в Окръжен съд – Видин.
Още от ученическите и студентските си години и по примера на своите братя Васил Савчев определя политическата си ориентация като привърженик на левите идеи. Бил е член на Българската социалдемократическа партия /БРСДП/, а след нейното разцепление през 1903 г. се присъединява към крилото на тесните социалисти. Изявява се и като активен деец на Македонската организация и белоградчишки делегат на нейния Седми македоно-одрински конгрес /1900/. Което несъмнено го свързва с другия активен член на организацията Никола Бобчев /виж отделна статия/, учител по същото време във Видинската гимназия.
Обществено политическата му дейност се изразява и с публикуване на публицистични материали в социалистическия печат. Засега са известни само няколко негови статии – „Положението на земеделските работници у нас“ и „Новият борец“, публикувани в редактирания от Георги Бакалов в. „Работнишко дело“ през 1904 г. и една много голяма статия публикувана през същата 1904 г. в две части в два последователни броя на теоретичното списание на БРСДП /т.с./ сп. „Ново време“, редактирано от Димитър Благоев /виж отделна статия/. Вероятно е автор и на други публицистични материали, които все още не са известни и проучени, защото в цитираните личи високият му интелект и политическа култура, както и таланта му да аргументира и излага на достъпен език обществено социалните си тези и позиции.
Васил Савчев загива геройски като адютант на 3-та дружина на 15-ти пехотен Ломски полк предвождайки войниците в бой с турската армия при Арнауткьой на 16 март 1913 г.
Неговото име днес носи улица в гр. Белоградчик, а името му е изписано на паметника на загиналите във войните, издигнат в центъра на града.