Художникът и публицистът Васил Попвасилев е роден през 1942 г. Родовият му корен по майчина линия е от гр. Белоградчик, където през 1932 г. е родена сестра му Багряна Попвасилева – Беландже /виж отделна статия/. Тяхна майка е Славка Главчева, произхождаща от уважаваната и влиятелна фамилия Главчеви. Баща им Величко Попвасилев е юрист и е бил мирови съдия в Белоградчик и други градове в страната и завършва кариерата си като подпредседател на Софийския върховен съд и адвокат. Васил Попвасилев завършва Националната художествена академия през 1967 г. и веднага продължава образованието и квалификацията си по дизайн в Университета за изкуства и дизайн в Хале, Германия, който завършва през 1970 г.
Участвал е в национални, тематични и групови изложби у нас и в чужбина и реализира мащабни и оригинални дизайнерски проекти. От 1979 г. е член на Съюза на българските художници.
Носител е на награда на международен конкурс за дизайн в Брюксел, Белгия и на две престижни награди от националните прегледи „Дизайн на градската среда“.
През 1989 г. заедно със семейството си емигрира в Канада и се установява в Торонто, където работи в компании за дизайн на средата /изложбен, търговски, рекламен дизайн, комуникация и т.н./ През 1997 г. създава собствено студио и работи самостоятелно. От. 2002 г. е преподавател и член на Факултета по Дизайн в OCADU (Ontario College of Art Design University) в Торонто, което е водещо учебно заведение по изкуствата в Канада.
През 2011 г. в галерия „Натали“ в София прави впечатляваща изложба с 16 хромодигитални графики, вдъхновени от стиховете на Кръстю Пастухов, в които една от поетичните теми и образи е капката.
Една от картините в изложбата от 2011 г. с мото
„Ще стана лодка без весла,
към Атлантида ще поема
така разбирам го света.“