Василка Върбанова е родена през 1904 г. По майчина линия коренът ѝ е от гр. Русе. Майка ѝ е дъщеря на една от сестрите на баба Тонка Обретенова. По бащина линия коренът ѝ е от гр. Вършец. Баща ѝ Никола Иванов Върбанов е син на собственика на най-големия хотел в курортното градче в началото на ХХ век,  чието име носи емблематичната местност Иванчова поляна. Баща ѝ участник в Българското опълчение и боевете на връх Шипка.  Семейството ѝ се заселва  във Видин и открива първото фотографско ателие в града. Василка Върбанова е второто от петте деца на Никола и Изворка Иванови. Тя завършва средното си образвание във Видинската девическа гимназия и е приета в Софийския университет “Св. Климент Охродски”, специалност “Български език и литература”. Още през първата година на следването си се записва в новооткритата театрална студия  на една от най-близките ученички и сътруднички на знаменития руски режисьор К.С. Станиславски Вера Пушкарьова и съобщава на семейството си, че иска да се посвети на актьорското майсторство, но близките ѝ се противопоставят и тя завършва университетското си образование. След дипломирането си се завръща във Видин и е назначена за учителка, но посвещава значима част от времето и усилията си на театралното изкуство – ръководи самодейни театрални колективи, поставя рецитали, води местни тържества, активно участва в дейността на читалище “Цвят”, актриса е в сценичните постановки на различните театрални колективи и на Държавния драматичен театър – Видин.

Василка Върбанова заема  напълно заслужено трайно място в живота на Видинския драматичен театър. Тя е част от едната от двете театрални трупи “Труд и радост”, сформирана след 1940 г. към профсьюзите от Петко Здравков /Здравелин//виж отделна статия/ и Иван Видинлиев /виж отделна статия/. През 1949 г. срещаме името ѝ в пиеста “Борсанови” от Крум Кюлявков. През 1952 г. режисира и изпълнява главната роля в “Свекърва” от Антон Страшимиров, поставена в “Читалищен драматичен театър”. Постановката печели първо място на Националния конкурс за самодейни колективи, проведен във Враца, а Министерството на културата включва Видин в списъка за създаване на държавен драматичен театър. През 1953 г. заедно с тогаващния директор на театъра Николай Филипов поставят комедията “Една брна нощ” от Йон Лука Караджале, в която Василка Върбанова изпълнява главната женска роля на Вета. През сезон 1953-54 г. участва в ролята на г-жа Сотонвил в спектакъла “Жорж Дантен” от Жан Батис Поклен Молиер. Най-забележителните образи, които тя създава на видинската театрална сцена са – Ирина Пантелеймонова от “Женитба” на Гогол, Вида от “Боряна” на Йордан Йовков, Милерин от “Коварство и любов” на Шилер, Мадмоазел Куку от “Монна Звезда без име” на Михаил Себастиян, Белиса от “Изобретателната влюбена” на Лопе де Вега, Ортигоса от “Ревнивия старец” на Мигел де Сервантес, Мария Игнатиевна от “Барабанчица” на Афанасий Салински, Добрицка от “Бай Ганьо” по Алеко Константинов, Мариана от “Синята светлина” на Маргарита Чолакова, Злата в “Пожар” от Любомир Владков и много други. Играла е в театрални постановки със знаменитости като Иван Димов, Константин Кисимов, Сава Огнянов, Владимир Белперчинов, Димитър Манчев, Мара Чапанова, Георги Кишкилов и др.

Василка Върбанова печели престижна награда за женска роля още на Първия национален преглед на българската драма и театър през 1956 г. За успехите си на театрална сцена два пъти е удостоявана и с орден “Кирил и Методий”. За своята всеотдайност и постиженията на читалищните самодейни колективи, които ръководи и с които печели първи награди на Националните прегледи на самодейните театрални състави е удостоена и със званието “Почетен гражданин” от общините Брегово и Грамада.

Умира през 1978 г. във Видин.

За повече информация виж ДА-Видин, Ф-880.