Певецът, тацьорът, композиторът и режисьорът Борис Рубашкин е роден на 17 юни 1932 г. в София. Баща му Семьон Чернорубашкин е донски казак, белогвардеец емигрирал в България през 1919 г., а майка му Теодора Александрова Лилова е от гр. Кула, където Борис прекарва голяма част от детските и юношеските си години по време на ваканциите. Средното си образование той завършва в Руското училище в София, където се включва активно в ученическата художествена самодейност, но предпочита танцовия състав и след дипломирането си е назначен след конкурс за щатен танцьор солист в Ансамбъла на Министерството на вътрешните работи. През 1958 г. е приет за студент в Пражкия икономически институт, специалност „Икономика на високите пещи“. Завръща се в България, но не намира работа и отново заминава за Чехословакия, от където отново е депортиран за България с обвинение за шпионска дейност в полза на Югославия. Емигрира нелегално и през Югославия заминава за Австрия. Във Виена работи като общ работник, явява се на конкурс и е приет за танцьор във „Фолксоперс“, а след едно случайно предизвикателство е нает и за изпълнител на руски песни в забавната програма на руския ресторант „Жар птица“. Оценявайки по достойнство певческия му талант големият музикален педагог проф. Мария Бранд го приема за свой ученик и след по-малко от две години вече е с успешни изяви и на естрадната, и оперна сцена. През 1965 г. издава първата си плоча с руски романси. През 1967 г. прави турне в няколко европейски страни с Леа Иванова, а след това е ангажиран като статист в „Булгтеатър“ и като солист в Залцбургската опера /1967-1974/. Участва в оперните спектакли „Тоска“, „Трубадур“, „Бохеми“, „Евгений Онегин“ и др. В Залцбург е сред инициаторите и зам.председател на българската патриотична организация „Пейо Яворов“. Там прави и записи на четири дългосвирещи плочи с одески песни и постига своя триумф със създадения и превъзходно изпълняван от самия него танц „Казачок“ /1970/ по мелодията на популярната руска песен „Катюша“. През 1969 г. създава собствен ансамбъл, с който прави турнета в почти цяла Европа и САЩ. След 1970 г. взема уроци по пеене и при неповторимия италиански тенор и забележителен музикален педагог Марио дел Монако. През периода 1978-1986 г. е ангажиран за оперен режисьор в Южна Америка. Завръща се за първи път в България през 1986 г., но едва през 1992 г. изнася знаменателен концерт в Националния дворец на културата. За първи път посещава Русия и прави концерти през 1989 г., а от 1992 г. до 1993 г. е оперен режисьор в Русия.
Репертоарът му включва 35 баритонови партии и десетки руски народни песни и романси. Пял е на сцените на най-големите оперни театри и музикални подиуми и на четирите континента. Само в Русия изнася 328 концерта. Има издадени над 10 милиона продадени плочи. Участвал е и в 4 руски игрални филма – „Дикое поле“ /1991/ и „Вверх тормашками“ /1992/, „На Муромской дорожке“ /1993/ и „Просудие волков“ /2009/, а руската и българската телевизии заснемат за него и творчеството му 6 телевизионни филма. През 1999 г. издава биографичната си книга „Спомени“ на немски, а по-късно и на руски език, но на български все още не е преведена.
Борис Рубашкин е носител на „Златен орден за заслуги към Република Австрия“ и на отличието „Герб на град Залцбург“. През 2002 г. получи ордена „Мадарски конник“ – първа степен и званието „Доктор хонорис кауза“ на Държавната музикална академия – София. Получил е 6 златни плочи.
Умира на 12 май 2022 г. в Залцбург.