Писателят Борис Нинков е роден на 4 февруари 1941 г. във Видин, но родовият му корен е от с. Салаш. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия, а полувисше в Учителския институт – Хасково. Висшето си образовние, по задочен път, завършва във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“. Работил е като учител в с. Черничево, Кърджалийско и Видин. От 1977 г. е секретар на Клуба на дейците на културата – Видин. След 1992 г. се връща към учителската професия и учителства в ОУ „Софроний Врачански“. От 2005 г. до смъртта си живее и твори в с. Салаш.
Борис Нинков печата свои творби от 1969 г. Негови разкази, новели и повести са поместени в редица литературни издания и в централния и местния печат. Автор е на книгите – „Голямата вода. Разкази“ /1972/, „Светлини. Новели /1983/, „Не затваряй вратата. Роман“ /1987/, „Ние, птиците. Новели“, „Този нереален свят. Новели“, „Да изненадаме населението. Разкази“, „Божествена симфония. Документална повест“ и „Салашката духова музика. Разкази“
Умира през 2015 г. в родното си село.