Актьорът и режисьорът Болгар Багрянов е роден през 1895 г. в Русе. Той е един от най-значимите актьори и режисьори в извънстоличните театри в началото на 20-ти век. Театралната му кариера започва през 1918 г. в Русе под режисурата на народния артист Владимир Тенев. През периода 1919 – 1923 година работи като актьор и режисьор и ръководи Видинския народен театър, като привлича знакови за времето си в България актьори, сред които е и Иван Димов /виж отделна статия/. Болгар Багрянов е играл на сцените и е поставял пиеси в театрите в Пловдив, Плевен, Разград, Лом и в други театрални трупи.
Болгар Багрянов остава в историята на българския театър с постановките – „Чест“ от Херман Зудерман, „Борислав“ от Иван Вазов, „Тоска“ от Викториен Сарду, „Змейова сватба“ от Петко Тодоров, „Моралът на г-жа Дулска“ от Г. Заполска и др.
Знакови за Болгар Багрянов и актьорското му майсторство остават ролите му във Видинския театър, а и по-късно на Пастор Ханке в „Огньовете на св. Ивановата нощ“ от Херман Зудерман, Георг /от същата пиеса/, на д-р Мюлер и Дяволът в „Дяволът“ от Франц Молнар, Лудвиг в „Майка и дъщеря“ от Паул Хайзе, Граф Траст в „Чест“ от Херман Зудерман и др. Участва и в „Лес“ от Александър Островски, „Живият труп“ от Лев Толстой, „Любовта на студента“ от Леонид Андреев“, „Ревизор“ от Николай Гогол, „Вампир“ от Антон Страшимиров, „След мене“ от Бернщайн, „Хъшове“ от Иван Вазов, „Морал“ от Лудвиг Тома, „Нора“ от Хенрик Ибсен, „За щастие“ от Станислав Пшибишевски, „Синята лисица“ от Александър Херцен и др.
Като режисьор поставя на видинска сцена „Наймичка“ от Тарас Шевченко, „Край мътния поток“ от Петър Керемедчиев, „Приказка за вълка“ от Франц Молнар, „Великият Галеото“ от Хосе Ечегарай, „Химн на нищетата“ от С. Белая и др. Известно е също така, че е подпомагал дейността на любителите артисти евреи и поставя пиесата „Евреи“ от Андрей Чириков, изиграна от членове на Видинската организация за еврейски език „Микра“ на 29 май 1921 г.
Умира едва 32 годишен на 16 май 1927 г.