Народната певица Асенка Янева е родена през 1943 г. в с. Арчар и завършва средното си образование в гимназията в родното си село. Произхожда от семейство, в което народната музика и песен и жизнерадостното настроение са ежедневие. Майка ѝ е много добър изпълнител на народни песни с богат репертоар, който става част и от песенното богатство на дъщерята. Асенка Янева е откритие и получава първите адмирации за таланта си от диригента на ученическия хор на Арчарската гимназия Георги Николов /виж отделна статия/, а първите ѝ солови изпълнения пред публика са когато е на 15 години. Още тогава на един средношколски преглед на певческото изкуство е забелязана и високо оценена от оценяващата комисия, а на Първия национален събор на народното творчество в Копривщица през 1965 г. е посрещната, след слизането си от сцената от Филип Кутев и поканена от него в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Втората им среща е във Видин, когато той е председател на журито за подбор на музиканти и певици за новосформирания Ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“ и отново я кани с цялото ѝ семейство, за да бъде солистка при него в София, но тя отказва по семейни причини. Трагичен случай в семейството ѝ за дълго прекратява певческите ѝ изяви. Преодолявайки психологическата си травма тя става солистка на АНПТ „Дунав“- Видин, с когото записва десетки песни в БНТ, БНР, на аудио и видео касети и компактдискове, а песните ѝ звучат освен в ефира и на стотиците концерти у нас и в чужбина. Много от изследователите и почитателите ѝ я наричат с основание „Славеят на Северозапада“.
Сред най-популярните от над 50 автентични песни от родния ѝ край в нейния репертоар са: „Легнала мома, заспала“, Стоян на Станка думаше“, „Радка се е потурчила“, „Леле мале“ и др., както и няколко нейни авторски песни.
След оттеглянето си от активната сценична дейност Асенка Янева става инициатор и учредител на клуба на пенсионера в с. Арчар и на певческата група и танцовия състав към местното читалище „Образование“, с които продължава самодейното си участие във фестивали и концерти в България и зад граница.
Тя е носител на един бронзов, един сребърен и два златни медала от Националните събори в Копривщица, както и на десетки индивидуални и колективни награди и отличия от прегледи и фестивали на народното творчество.
Асенка Янчева умира на 18 декември 2018 г. в с. Арчар.
На снимката са Асенка Янева и дългогодишният ѝ партньор на сцената Йордан Тодоров-Сики /виж отделна статия/.