Анета Дръгушану – Петрова е родена на 28 октомври 1937 г. в с. Поточ, Румъния. Висшето си образование завършва в Художествената академия „Николае Григореску“ в Букурещ, специалност „Живопис“ в класа на румънския класик в живопистта проф. Корнелиу Баба през 1963 г. Там се среща и омъжва за видинския художник Георги Петров /виж отделна статия/. Заедно с него пристига и се установява във Видин през 1964 г.
Има множество самостоятелни изложби в София, Румъния, Югославия, Сирия и в страната. Участва и в множество общи художествени изложби и експозиции в България, Франция, Гърция, Полша, Югославия, Португалия, Румъния, Индия, Англия и др., както и в международни пленери и конкурси.
Анализаторите на творчеството ѝ подчертават, че тя не е академичен художник, но постига своеобразен, по неин авторски патент, синтез между класическата и модерната живопис. Отделя особено внимание на композицията и на култивирането на богатите живописни тоналности при изграждане на картината. Използва с предимство художествени и пластически хиперболи, взаимопроникването и взаимнопресичането на планове и пространствени зони и образи. Тя използва и специфични прийоми на кубизма, като предпочита мотивите от бита и образите на селската жена. В последните години по мнението на Красимир Кръстев /виж отделна статия/ в творчеството ѝ нараства ролята на ритъма – динамично взаимодействие между противоположните начала – линия и петно, пространство и обем, изображение и фон.
Картини на Анета Дръгушану са собственост на почти всички окръжни художествени галерии в България, на галерии в Румъния и частни колекции в страната и чужбина.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ се съхраняват творбите ѝ с маслени бои – „Натюрморт вази“, „Копачки“, „Жени“- от цикъла ѝ „Златен рог“, „Портрет“, „Людмила“, „Есенен пейзаж“, „Ленин на село“, „Златорожие“, „Празник“, „Семейство“, „Пладне“, „Разсаждане“, „Разсаждане 2“, „Април“, „Разговор“, „Изповед“, „Пътека“, „Тревога“, „Бдение“, „Прозорец към света“, „Зноен ден“, „Пролет“, „Градината на човека“, както и графиките, изпълнени във въглен и пастел „Пладне“ и „Баба Пенка“.
Член е на СБХ и Съюза на румънските художници.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ II степен и на отличието „Златен век“ на Министерството на културата, както и на множество награди от конкурси и прегледи. През 2013 г. става носител на наградата „Захарий Зограф“ на СБХ, а през 2018 г. за цялостно творчество ѝ бе присъдена наградата на името на Владимир Димитров – Майстора, която е една от най-престижните в България. Отличена е и от община Видин с плакет за Деятел на културата и изкуството, който над 50 години работи във Видин и допринася за авторитета на града.
Синът ѝ Йоан Георгиев Кирилов /виж отделна статия/ също е художник.