Академик Андрей Гуляшки е роден на 7 май 1914 г. в с. Раковица. Сам твърди, че е потомък на печенези, но исторически справки потвърждават по-скоро тезата, че прадедите му са били преселници-казаци. Баща му е секретар-бирник на селото, но е уволнен и семействоно се премества в София, където Андрей Гуляшки завършва и основното си образование. По настояване на баща си средно образование завършва във Френския колеж-София. Започва работа като чиновник, но скоро се ориентира към писателската кариера. Включва се в антифашистката съпротива и сътрудничи на прогресивните издания „РЛФ“, „Жар“, „Заря“, „Звезда“ и др. След 1944 г. е редактор на в. “Литературен фронт“ и кореспондент-очеркист за Добруджанския край на в. “Работническо дело“ /1949-52/. Работи и като редактор в сп. “Септември“ /1952-56/, гл.редактор на възстановеното от него Геомилево сп. “Пламък“ /1956-66/, директор на Народния театър „Иван Вазов“ /1967-1972/, гл.редактор на новосъздаденото списание „Съвременник“ /1972-73/.
За пръв печата във в. “Струя“ през 1931 г. Първите му книги са романът „Дон Кихот от Силвеция“ /1936/, драмите „Блатото“ /1937/ и „Жени“ /1938/, романът „Смъртна присъда“ /1940//второ преработено издание 1945/ и повестта „Новолуние“ /1944/. След 1944 г. излизат книгите – „Бий врага“ /1945/, „Стъпки в снега“ /1946“, „Блато“ /1947/, „МТ станция“ /1950/, „Обещание“ /1950/, „Село Ведрово“ /1952// 3 издания/, „Любов“ /1955/, „Скъпоценен камък“ /1956/, „Златното руно“ /1958/, „Ведрово“ /1959/, „Контраразузнаване“ /1959/, „Приключение в полунощ“ /1960/, „Спящата красавица“ /1961/, „Приключенията на Авакум Захов“ /1962/, „През една дъждовна есен“ /1963/, „Седемте дни на нашия живот“ /1964/, „Малка нощна музика“ /1965/, „Срещу 007“ /1966/, „Повест за кавалера Химериус…“ /1967/, „Един ден и една нощ“ /1969/, „Романтична повест“ /1970/, „Златният век“ /1973/, „Последното приключение на Авакум Захов“ /1976/, „Трите живота на Йосиф Димов“ /1977/, „Открадването на Даная“ /1978/, „Златната жена“ /1980/, „Скитник броди по света“ /1982/, „Убийството на улица Чехов“ /1985/, „История с кучета“ /1985/, „Краят на Лалелия“ /1987/, „Чудакът“ /1988/. Повечето от книгите му имат по две и повече издания, а една значителна част от тях са преведени на всички славянски и европейски езици. Има двутомно и четиритомно издание на избрани и събрани съчинения на автора.
Акад. Андрей Гуляшки е бил секретар на Съюза на българските писатели /1956-62/, зам.председател на СБП /1972-80/ и на БАН и депутат в VI-то и VII-мо Народно събрание на НРБ.
Носител е на високи държавни отличия –Димитровска награда за литература /1950, 1951, 1959, 1971/, Народен деятел на културата /1970/, Герой на социалистическия труд /1974/, както и на ордени, медали, юбилейни значки и професионални награди.
Почетен гражданин на Видин от 1973 г.
Има син Любомир Андреев ГУЛЯШКИ – художник и скулптор /виж отделна статия/ и дъщеря Светла ГУЛЯШКА – Балканска – литературен критик.
Умира на 3 юли 1995 г. в Страсбург, Франция.