Андрей Георгиев Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в с. Раковица. Средното си образование завършва в Кулската гимназия и още в ученическите си години се откроява с поетичния си талант. Завършил е Литературния институт „Максим Горки“- Москва. Работил е като библиотекар в родното си село, където изявява и актьорския си талант в читалищния самодеен театър, особено в ролята на Алонсо в „Светът е малък“ от Иван Радоев. Бил е и екскурзовод в крепостта „Баба Вида“ към Окръжен исторически музей – Видин, секретар на Клуба на дейците на културата и Дружеството на писателите-Видин, ръководител на клуба на младия писател при Окръжен младежки дом – Видин, зав.отдел „Литературно наследство“ в сп. „Факел“ и зав.отдел „Литература“ в сп.“Отечество“. За авторитета, с който се ползва сред писателските среди, може да се съди по факта, че е избиран два мандата за главен секретар на Съюза на българските писатели. Бил е и редактор в издателство „Захарий Стоянов“, сп.“Везни“ и издателство „Анубис“. Член на СБП и на Дружеството на СБП-Видин. Той е сред учредителите и най-честите участници в ежегодишното провеждане на „Поетична обсерватория“ в гр. Белоградчик. Дълги години е и несменяем председател на журито на конкурса „Кулски поетичен панаир“ /2003 – 2015 г./
Андрей Андреев е автор на стихосбирките – „Неделя“ /1971/, „И посрещнете щъркелите“ /1977/, „Долина“ /1984/, „Нощ през август“ /1989/, „Докато трае утринния хлад“ /1995/, „Сираци на вечността“ /1997/, „Листо от общото дърво“ /1999/, „Пътьом“ /2000/, „В този край на света“ /2016/ и др. През 2013 г. излиза двутомникът му – т. I-ви – „Кладенците на моя живот“- избрани стихове и т. II-ри „Заветът на битието“- преводи от руски и съветски поети.
Превежда от руски език. Публикувал е стихове на десетки руски поети в литературни вестници и списания, алманаси и антологии. В негов превод на български език са излезли самостоятелни книги на Владимир Соловьов – „Божествен огън“, Константин Балмонд – „Дойдох да видя слънцето“, Евгений Евтушенко – „Под всевиждащото небе“, Анатолий Жигулин – „Полярни цветя“, Александър Руденко – „Столетни вълни“ и „Четвъртият вятър“ и публицистичната книга на ген. Александър Лебед – „Идеология на здравия разум“. Негова е и книгата с избрани преводи от руски език „Калина алена, калина черна“ /2008/.
Стихове на Андрей Андреев са превеждани на руски, английски, испански, френски, украински, чешки, полски, сръбски, арабски, турски, китайски и други езици.
Носител е на наградата „Владимир Башев“ за дебютна книга, на наградата на Министерството на народната отбрана „Поручик Димчо Дебелянов“, на регионалните и национални награди „Михалаки Георгиев“, „Георги Братанов“ и „Иван Нивянин“ на годишни награди на Съюза на българските писатели /1996/ и Съюза на преводачите в България и на наградата „Златна муза“. През 2016 г. получи и една от най-престижните награди на Съюза на българските писатели за поезия „Георги Джагаров“.
Умира след тежко и продължително боледуване на 1 октомври 2021 година в София.