Поетът Ангел Младенов – Пизи е роден е през 1888 г. във Видин в многолюдното семейство на занаятчията Младен Стоянов, наричан „царят на бакъра“. Той е четвъртият от петте братя на акад. Стефан Младенов /виж отделна статия/. Средното си образование завършва във Видинската гимназия през 1906 г., а висше в Софийския университет, специалност „Българска филология“. Завръща се в родния град и става учител по български език и литература в гимназията. Разгръща богата просветителска и културна дейност, както сред учениците, така и сред гражданите. Мобилизиран е и участва в Първата световна война. Загива край град Битоля през 1916 г.
Ангел Младенов – Пизи пише поезия още от ученическите си години, а първата му стихосбирка излиза когато е в последния гимназиален клас и е само на 17г. /1906/. Тя е със скромното заглавие „Стихове“ и съдържа 20 стихотворения, повлияни от традиционната за епохата българска поезия – любовта към род и родина и минорно страдание за пропиляна младост и нерадостно битие. Втората му стихосбирка „Могили“ излиза през 1909 г. и е изцяло в духа на символизма, но е с по-оптимистичен тон и е посветена предимно на любовта и надеждата.
През 2002 г. под редакцията на Петър Хаджипетров във Видин бе издадена книгата „Замислена есен“, с кратки бележки за Ангел Младенов и 43 открити публикувани и непубликувани негови стихотворения.