Актрисата Ана Дамянова е родена на 13 март 1986 г. в София, но родовият ѝ корен е от гр. Видин, където прекарва и част от детството си, и където завършва средното си образование в СУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Изобразително изкуство“. През 2009 г. завършва Театрален колеж „Любен Гройс“ – София, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Георги Новаков и още същата година е назначена за актриса в Общински драматичен театър – Видин, където работи и през настоящия момент след прекъсване от 2018 г. до 2021 г.
Ана Дамянова се качва на сцената на Видинския театър още като ученичка през 2004 г., когато е включена в няколко постановки, а през 2006 г., като студентка, е ангажирана във филма „Време за жени“ и в телевизионния сериал „Забранена любов“ /2008/ на Нова телевизия, където си партнира с Диана Любенова /виж отделна статия/. През 2015 г. участва в актьорския състав реализирал филма „Дякон Левски“ на режисьора Максим Генчев /виж отделна статия/.
Във Видинския драматичен театър вече има роли в над 20 постановки – „Останалото е мълчание“ /2010/ от Вина Делмар, „Полицейско управление“ /2010/ от Димитър Стоянов, „Приключения опасни с герои сладкогласни“ /2011/ от Недялко Йорданов, „Приказка за тиквата“ от Панчо Панчев, „Нашенци-BG“ /2012/ по разкази на Чудомир, „Надхитряне с Хитър Петър“ /2013/ от Панчо Панчев, „От бесилото към безсмъртието – за Левски и свободата“ /2013/ от Стефан Стайчев, „Двайсет минути с ангела“ /2013/ от Александър Вампилов, „Пипи дългото чорапче“ /2014/ от Астрид Линдгрен, „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол, „Приключенията на Пинокио“ /2014/ от Луис Карол, „Дом №13“ /2014/ от Олег Ерньов, „Вещици в чужбина“ /2014/ от Тери Пратчет, „Али Баба и 40-те разбойника“ /2015/, „Зех тъ, Радке, зех тъ“ /2015/ от Сава Доброплодни, „Господа, другари, пичове и дами“ /2016/ от Виктор Ляпин, „Торба с лъжи“ /2016/ от Панчо Панчев, „Приключенията на Червената шапчица“ /2016/ по Панчо Панчев, „Най-чудното чудо“ /2016/ от Стефан Цанев, „Оркестър Титаник“ /2017/ от Христо Байчев, „Приказки от грешки“ /2018/ от Орлин Дяков, „Ирония на съдбата“ /2021/ от Емил Брагински и Елдар Рязанов и др.