Доц. д-р Деян Рабовянов е роден през 1977 г. в гр. Свищов, но родовият му корен по бащина линия е от с. Раброво и Видинския край. През 2008 г. Генади Вълчев Ганчев /виж отделна статия/ публикува книгата „Рабовяновският род“, в която се проследява генезиса и родословното дърво на една знакова за Видинско фамилия. Деян Рабовянов завършва средното си образование в родния си град Свищов, а висше във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Археология“ през 2000 г. Още по време на следването си участва в студентски  археологически практики на разкопките на Деветашката пещера до Ловеч, Никополис ад Иструм, манастира „Караач тепе“ до Варна, старата столица Плиска и античните и късносредновековни крепости в Южна България. От 2003 г. до 2006 г. е докторант във ВТУ, а от 2007 г., след защита на докторската си дисертация с тема за извънстоличните крепости в Първото българско царство, е назначен като специалист-археолог във великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките /НАИМ – БАН/, с което стартира и кариерата му на професионален археолог. През 2009 г. става главен асистент, а през 2016 г. доцент. От 2019 г. е научен секретар,  а от 2022 г. е ръководител на НАИМ – БАН – Филиал Велико Търново.

Основните научни интереси на доц. Рабовянов са в областта на средновековната българска археология и са свързани с периода на Второто Българско царство (XII – XIV в.) и столицата му Търново, както и с широката тема за средновековното военно дело – основно въоръжение, крепостно строителство и обсадно дело. Сред преките му интереси може да се постави и изследването на елементите на въоръжението и битовата култура на османския период (XV – XVII в.) по българските земи.

До 2023 г. е бил научен или заместник научен ръководител на 33 и научен консултант на повече от 10 археологически обекта. През последните години е съсредоточил дейността си предимно в „Средновековен град Трапезица – Сектор Южен“.

Автор е на две монографии –  „Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX – началото на XI в.)(Дисертации, том V) /2011/ и „Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица. Том 1. Средновековния град. /2015/.  Самостоятелно или в съавторство е публикувал повече от 60 научни статии и публикации. Участвал е  с доклади и научни съобщения в повече от 30 регионални, национални и международни конференции, симпозиуми и научни форуми.

Имал е петима докторанти.

Съпруг е на доц. д-р Теодора Куртева Рабовянова.