Доц. д-р Ани Илков Илиев е роден на 11 януари 1957 г. в с. Ружинци. Основното си образование завършва в родното си село, а средно в Гимназия с преподаване на чужди езици „Лиляна Димитрова“ – Видин. Сред съучениците и най-близките му приятели са писателят Емил Андреев /виж отделна статия/ и журналистът, поетът и публицистът Валери Чуков /виж отделна статия/. През 1982 г. Ани Илков завършва СУ ”Св. Климент Охридски” специалност „Българска филология”. Около една година работи в Металургичен комбинат в Кремиковци, след което се завръща вече като преподавател по Възрожденска литература, а по късно и по Българска литература след освобождението в университета. През 1991 г. печели конкурс за асистент, от 2003 г. е главен асистент, а през 2008 г. защитава докторската си дисертация на тема „Въображение и разум в творчеството на Константин  Павлов“. През 2014 г. става доцент. Бил е гостуващ лектор във Великобритания /1997-1999 г. и 2010-2013/, а от 2006 до 2007 г. в Индия. Има  изследвания и публикации в областта на възрожденската и новата българска литература. Занимава се и с преводаческа дейност.
За кратко Ани Илков е зам. главен редактор на в. ”Литературен форум“ и е един от основателите и редакторите на в. ”Литературен вестник” /1991-1993/. Бил е главен редактор и на сп. „Български месечник“ /1997-1998/ и водещ редактор на  „Нова поезия и проза“- поредица за дебюти на Софийския университет. От възникването на седмичника „Седем” през 2004 до 2006 г. е колумнист на изданието /стр. 4-5/ с рубриката „Защо се случи?”.
През 1978 г. във в „Народна младеж“ е отпечатано първото негово стихотворение  „Старост“. Публикувал е още от студентските си години и след това стихове, разкази, есета и публицистика във вестниците „Седем“, „Култура“, „Литературен вестник“ и др. и в списанията „Страница“, „Сезон“, 4Ах, Мария“ и „Granta България“. Издал е стихосбирките – „Любов към природата” (1989), „Поля и мостове” (1990), „Любовници” (1991), „Изворът на грознохубавите“ (1994), „Етимологики” (1996) (двуезично издание на български и английски), „Зверовете на Август” (1999), „Мала АЗиЯ на Душата” (2004), „Събрано” (2011), „Подготовка за напускане на сърцето“ /2015/. „Етимологики (1996-2016) /2016/. В сп. ”Сезон” през 2002 г. излиза „Bulgaria Limitet”(пиеса за четене), а същата година по произведения на Ани Илков, Георги Господинов и Калин Янакиев Театрална работилница „Сфумато” под режисурата на Иван Добчев и с  Калин Донков /друг видинчанин и възпитаник на ГПЧЕ-Видин /виж отделна статия//в главната роля, е премиерата на спектакъла „Роден във Ветил”.
Ани Илков е автор на монографиите „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов” излязла през 2010 г., „CHIASMUS. Възрожденска културна идиоматика: /ХIХ и ХХ век/“ /2014/ и на публицистичната книга „Похищението на България. Политически памфлети“ /2002-2009/ /2014/.

Значима част от творческата му дейност са и преводите на Томас Елиът, Уоле Шоинка и Брус Маклеланд.

Негови произведения са преведени на английски, гръцки, испански, италиански, чешки и други езици.

Носител е на наградите „Златната метафора“ /2004/, „Перото“ /2015/ и „Николай Кънчев“ /2015/.
Женен е и има една дъщеря.