Проф. ст.н.с. I ст. инж. Юлиян Първанов Маринов, дтн

Проф. ст.н.с. I ст. инж. Юлиян Първулов Маринов, дтн е роден е на 29 май 1931 г. в гр. Видин. Произхожда от семейство на интелектуалци – бащата е адвокат, а майката учителка. Учи в НУ ”Отец Паисий”, ОУ”Антим І” и завършва средното си образование във Видинската гимназия, само с една петица от матурата по български език и литература.
През 1949 г. е приет за редовен студент във ВМЕИ-София, специалност „Радиоелектроника”, с резултат, който го класира на трето място по бал сред кандидат студентите. След завършването на университета през 1954 г. със специалност „Електричество – слаби токове“, постъпва на работа като инженер в завод „Ворошилов”-София, но само след шест месеца е назначен за преподавател в Телеграфопощенския институт. През 1956 г. спечелва конкурс  за асистент в ТУ и започва специализацията си по автоматизация, електроника и робототехника. През 1963 г. е вече доцент. През 1970 г. защитава кандидатската си дисертация на тема „Върху един клас честотни RC селектори“ и става кандидат на техническите науки. През 1975 г. става доктор на техническите науки с дисертация на тема „Системи и устройства за разпознаване на сигнали и диагностични ситуации”. От 1978 г. е професор по направление „Техническа ситуация“ във ВМЕИ – София Под негово ръководство са преминали над 40 аспиранти и докторанти. Работи и като ст.н.с. I ст. към Института по техническа кибернетика към БАН, а в последствие и към Института по микропроцесурна техника към БАН.
Освен с преподавателска и научно изследователска дейност в сферата на електрониката, кибернетиката и робототехниката проф. Първулов се занимава и администротивно-управленска дейност, дълги години е директор на Научно-изследователския център по робототехника към ТУ и на научно-производствената организация за автоматизация и роботизация във фармацевтичната промишленост и завеждащ лаборатория „Електронни системи за бионични изследвания”. През годините той е бил в ръководните екипи и член на много научни съвети и научно-изследователски институти, сред които е и Видинския институт за пневматични гуми и полиамидни влакна към СХК-Видин. Бил е и съветник по техническия прогрес във ВУЗ и съветник на зам.министъра по техническия прогрес към Министерството на електрониката /1982-84/.
Проф. Юлиян Маринов има над 500 научни и научно-популярни трудове, публикации и статии. Повече от 50 от тях са поместени в чужди издания и научни списания. Особено ценни за неговите студенти и специалистите са следните учебници и учебни пособия – „Основи на радиотехниката”/първо издание 1967 г./, „Информационна характеристика на човека-оператор”, „Техническа кибернетика и информационна техника”, „Въведение в робототехниката”, „Радиоизмервания”, „Аналогови устройства на автоматиката с интегрални схеми”, ”Методи и средства на роботизацията”, „Системи и устройства за разпознаване на несигнални и диагностични състояния”, „Сензорни устройства за роботи” и др.
Проф. Юлиян Маринов има 10 рационализации и притежава 45 авторски свидетелства за изобретения в различни научни области. Повече от 20 са неговите аспиранти, защитили успешно кандидатските си дисертации.
Носител е на редица отличия, ордени и медали, както и на сребърната и златна значка на ВМЕИ, значката „Почетен изобретател”, почетната грамота на Комисията по медицинска техника към СИВ и на орден „Кирил и Методий” І степен.
Има двама сина.