Проф. д-р Христо Георгиев Спасов, дгмн /1920-2003/

Проф. д-р Христо Георгиев Спасов, дгмн е роден на 12 април 1920 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия и е един от най-успешните ученици на Лазар Филков /виж отделна статия/. През 1943 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Естествена история“. Участва във Втората световна война /1944-45/, достигайки до Виена. През периода 1945-1947 г. е учител във Видинската гимназия, където с учениците и колегите си събира и подрежда експозиция  на палеонтоложка колекция в училището. През 1947 г. е първият назначен щатен сътрудник по геология на Геологическия институт от неговото създаване  през 1947 г. под ръководството на акад. Георги Бончев. Специализира стратиграфия на стария палеозой в Карловия университет – Прага /1953/ и в Геологопалеонтологическия институт – Берлин /1957/. През 1962 г. след защита става кандидат на геологическите науки. Старши научен сътрудник /1959-66/, завеждащ секция „Палеонтология и стратиграфия“ от 1962 г. до пенсионирането си през 1987 г. и професор /1966/ в Геологическия интитут при БАН, чиито заместник директор е от 1971 г. до 1978 г. През 1972 г. защитава и докторската си дисертация. Хоноруван професор в Геолого-географския факултет на Софийския университет.

Проф. Христо Спасов е всепризнат авторитет в изучаването на палеозойската ератема на Балканския полуостров през втората половина на ХХ век. Той е пионер в изучаването на палеозоя в България през 70-те и 80-те години и е положил добра основа за всички съвременни научни изследвания в тази област. Проф. Спасов е устаноил присъствието на девонската система в Българи, Западна и Източна Сърбия. Изследвал е палеозойските седименти, за които е изготвена биостратиграфска подялба на граптолипна фауна в силурската система и биостратиграфска подялба на конодонтна фауна за девонската система. Участвал е и в установяването на карбонски седименти в Североизточна България, което е довело до проучването на въглища в Добруджанския басейн.

Съществена част от неговата дейност е редакторството му на редица престижни специализирани геоложки поредици и списания. Той е бил дългогодишен редактор на поредицата „Палеонтология, стратиграфия и литология“, бил е секретар и отговорен редактор на Списанието на Българското геологическо дружество, редактор на Трудове върху геологията на България – Серия стратиграфия и тектоника и Серия палеонтология, редактор и на Известия на геологическия институт – Серия палеонтология.

Автор е на над 80 научни публикации. По-значими научни трудове: „Фосилите на България“ /1958/, „Стратиграфия на палеозойските седименти и сондажите от Североизточна България“ /1966/, „Стратиграфия и корелация на Девона в България и съседните страни“ /1971/, „Библиография на статиите, отпечатани в Списание на Българското геологическо дружество през периода 1927-1977“ /1977/, „Библиография на литературата по геология на България 1828-1924 г.“ /1978/, „Литостратиграфия на девонски флиш между Трън и Темелково“ /1985/ „Тортонски фораминифери от Старопатица – Кулско“, „Библиографски индекс на българските горносилурски граптолити“ и мн. др.

Проф. Христо Спасов е бил член на Международната организация на конодонтните палеонтолози – ПАНДЕР, Съюза на учените в България, Югославското геоложко дружество, Немското геоложко дружество, Българското геологическо дружество и др.

Носител е на ордени и отличия – орден „Кирил и Методий“ – I степен, юбилеен медал „100 години БАН“, медал „Марин Дринов“ на БАН и медали за участието си във Втората световна война.

Умира на 18 декември 2003 г. в София.