Проф. Тодор Михайлов Маринов, дгн

Проф. д-р Тодор Михайлов Маринов, дгн е роден на 20 юли 1935 г. в с. Гюргич. Средното си образование завършва Белоградчишката гимназия, а висше в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Геология“ през 1965 г. и започва работа като геолог в Дирекция за геоложки проучвания „Енергопроект“. През 1972 г. спечелва конкурс за асистент в Минно-геоложкия университет – София, катедра „Минералогия и петрография“ и защитава докторската си дисертация на тема „Тектоника на северния дял на Барутин-Буйновската подутина“. Последователно е назначен за старши /1973/ и за главен асистент /1974/. От 1983 г. Тодор Маринов е доцент, а от 1990 г. до 2000 г. е ръководител на катедрата. През периода 1987-79 г. е зам.декан по учебната дейност на университета, а от 1992 г. до 1997 г. е декан на Геологопроучвателния факултет на МГУ. През 1993 г. защитава второто си докторско дисертация на тема „Петроложка характеристика на алкалния магматизъм и метаметасоматизъм в ядката на Берковския антиклинорий“ и получава научната степен „Доктор на геологическите науки“. През 1994 г. става професор, а през 1997 г. става председател на Комитета по геология и минерални ресурси.

Основни теми в научната и преподавателската му дейност са петрографията, петрологията на магмените и метаморфните скали, магматизмът и магматичните процеси и др. Ръководил е екипи по проучванията на Западните Родопи, Западна Стара планина, Средногорието и други терени в страната.

Проф. Тодор Маринов е автор на над 80 публикации в специализирани и масови издания. Негов е учебника „Петрография“, по който се обучават няколко поколения студенти. Съавтор е на изданията „Минералогия и петрография. Учебник“ /1984, 1995/, „Ръководство за учебни практики по минералогия и петрография“ /2001, 2007/, „Южно-Черноморский пояс и его металлогения. Монография“ /1985/, издадена в СССР, „Методически изисквания за провеждане на геоложко картиране в страната в М 1:25000“ и др.

Бил е заместник-председател на Българското геологическо дружество, член на Комисията при ВАК и на Специализирания научен съвет при ВАК.

През 2004 г. издава и книгата „По пътя на съкровищата. Разкази“.