Акад. Стоян Иванов Брънчев /1864-1940/

Академик Стоян Иванов Брънчев е роден на 13 февруари 1864 г. в гр. Кула. Баща му Иван П. Брънчев е търговец, влиятелен и обществено ангажиран човек – съветник на кулския каймаканин, член на Видинския меджилис /турски окръжен съд/, депутат в Първото Велико народно събрание и член на депутация посетила руския император Александър II, от когото получил златен часовник и камбана за кулската църква. Стоян Брънчев завършва основното си образование в родния си град, а гимназия в гр. Лом през 1884 г. Същата година заминава за Чехия, където практикува в едно княжеско горско стопанство, на следващата година вече е студент по лесовъдство във Висшата лесовъдна академия във Виена. Поради избухването на Сръбско-българската война се завръща в родината и става учител по лесовъдство в Земеделското училище в Образцов чифлик – Русе. Работи известно време в Министерството на финансите и заминава за Мюнхен, за да продължи следването си. Дипломира се през 1889 г. и е назначен лично от министъра на финансите за горски инспектор в Сливен. Още с встъпването си в длъжност предоставя на министерството преведената лично от него книга „Ръководство по изкуствено развъждане на горите“ от д-р Гайер и става родоначалник на въвеждането на лесовъдната терминология в България. През 1890 г. се премества като горски ревизор в Отделението по горите при Министерството на търговията и земеделието – София, а от 1893 г. е главен инспектор по горите. От 1895 г. е началник на Отделението за държавните, общинските и частните гори. Още в този период той пише две книги – наръчници по лесовъдство, става родоначалник на създаването на Борисовата градина, заема се с нелеката задача за обучение на кадри за горското стопанство. През 1911 г. внася законопроект за промяна на закона за горите, в който поставя на преден план въпроса за плановото изсичане и възстановяване на горите. От 1913 г. е на работа в Светия синод, като ръководител на стопанската дейност, а от 1921 г. до 1933 г. е технически съветник и главен директор при дружеството на Българската горска индустрия.
При цялата си служебна ангажираност Стоян Брънчев намира време за създаването на богата учебно-помощна литература по проблемите на горското стопанство. По-значими негови трудове са: „Гората и стопанисването над нея“ /1892/, „Ръководство по лесоустройство“ /1895/, „Лесоустройство на малките гори, особено на общинските и частните гори“ /1898//негов превод от Хуфногел/, „Популярно лесоустройство“ /1905/, „Практическо лесоустройство“ /1915/, „Горите и горското стопанство в България“ /1918/, която се счита за негов фундаментален научен принос. Повече от 15 години той е редактор и основен автор в основаното от него списание „Лесовъдна сбирка“.
Има големи заслуги и за подобряване на техническата съоръженост на българската горска индустрия, и за развитието на системата от средни горски училища, и за откриването и утвърждаването на специалности за кадри в горското стопанство в Софийския университет.
Стоян Брънчев е избран за член на Книжовното дружество-София през 1898 г., а няколко години по-късно през 1900 г. получава и почетното звание „академик“ за особените му заслуги в областта на развитието и опазването на българската гора. Награждаван е с високи държавни отличия.
Умира на 5 април 1940 г. в София.