Ас. кмгн Петър Великов Гочев е роден на 25 май 1902 г. във Видин. Баща му Велико Петров Гочев /виж отделна статия/ е учител по естествена история във Видинската гимназия и автор на учебници, а майка му е чехкиня. Средното си образование започва да учи във Варна, но завършва в гр. Неханице, Чехия, където учител му е Херман Шкорпил – археолог и музеен деец, геолог, архитект, ботаник, библиотекар, създател заедно с братята си /Карел и Владимир/ на българската археологическа наука и музейно дело. В чест на братята е село Шкорпиловци, Варненска област, носи тяхното име. През 1927 г. Петър Гочев завършва естествени науки в СУ “Св. Климент Охридски“ и почти веднага е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология на университета, но само след година поради заболяване се премества във Варна. През 1932 г. защитава докторската си дисертация на тема „Палеонтологични и стратиграфски изучавания върху Еоцена във Варненско“ и придобива научната степен „Кандидат на минно-геоложките науки“. Пръв дава едно от десетте научни обяснения за произхода на Побитите камъни във Варненско. Основните му научни интереси и разработки са в сферата на геологията и палеонтологията. От 1936 г. работи като геолог в Минното отделение на Министерството на търговията, промишлеността и труда.
Отпечатва над 20 статии с научно съдържание в различни издания. По-значимите му научни трудове са: „Еоценът в Североизточна България“ /1926/ „Бележки върху стария терциер в Южна и Югоизточна България“ /1927/, „Геологически наблюдения по Черноморското крайбрежие между устието на р. Камчия и нос Емине“ /1932/ и „Опит за паралелизация на палеогена в балканските страни“ /1935/.
Умира едва 36 годишен на 12 юли 1938 г. в София.