Акад. Пантелей Йорданов Пантев – Зарев

Акад. Пантелей Йорданов Пантев – Зарев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин в семейството на служещи. Баща му загива на фронтовете на Балканската война и той е отгледан от майка си в лишения. Началното си и средно образование той завършва в родния си град през 1929 г., възпитаник е на Видинската гимназия. През младежките си години играе футбол и за цял живот остава почитател на този спорт. През 1930 г. постъпва на работа като чиновник във Винската, а по-късно в Ломската митница. Там се свързва с дейци на антифашистката съпротива и развива активна политическа дейност. От 1932 г. е член на БКП и член на ОК на партията. За конспиративна дейност е осъден и лежи в Ломския затвор от 1 април до 23 ноември 1935 г.  През 1937 г. се записва и през 1941 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Философия“ и втора специалност „Славянска филология“. По време на следването си продължава нелегалната си политическа работа. Легално и нелегално сътрудничи в редица прогресивни вестници и списания със стихове, разкази и статии и членува в литературния кръжок „Христо Смирненски“. Бил е един от редакторите на в.“Академик“ и сп.“Жажда“. Учителства в с. Негованци, Пернишко /1941-42/ и в с. Реброво, Софийско /1942-43/, но заради комунистическата си дейност му е забранено да заема учителска и държавна длъжност. През 1944 г. за кратко е редактор във в. „Народна войска“.
От 1944 г. до 1948 г. е сътрудник, а от 1948 г. до 1951 г. е зав.сектор „Литература“ в отдел „Изкуство и литература“ на ЦК на БКП. От 1945 г. е назначен за асистент в СУ, публикува и е ангажиран пряко в много голям брой периодични издания и членува в редица редакционните екипи, като акцента на научното му творчество са литературно-критичните материали и обзори. През 1947 г. е хабилитиран за доцент, а през 1950 г. за професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата в СУ. От 1951 г. до 1960 г. е зам. директор на Института за литература при БАН. От 1951 г. е и чл.кореспондент на БАН. От 1957 г. до 1990 г. е главен редактор на сп. „Литературна мисъл“. През 1967 г. става академик. През 1968 г. става първи зам.председател на БАН и заема длъжността до пенсионирането си през 1990 г. През периода 1968-1972 г. е и ректор на Софийския университет.
Акад. Пантелей Зарев е народен представител от 1971 г. до 1990 г., т.е. от 6-то до 9-то Народно събрание. През периода 1972 г. – 1979 г. е председател на Съюза на българските писатели, а от 1979 г. до 1989 г. е член на Държавния съвет на НРБ.
В началото на литературната си дейност Пантелей Зарев се изявява като белетрист със сборниците разкази „По крайбрежието“ /1938/ и „Боян партизанинът“ /1945/, но почти паралелно се развива и като литературен критик и автор на научни трудове в областта на народопсихологията, естетиката в изкуството, теорията на литературата и литературната критика. Той е един от най-плодовитите литературни теоретици и критици, обхванал цялата периодика на българското литературно творчество от древността до неговото настояще и всички литературни периоди, течения, жанрове и стилове. Още в първите си публикации демонстрира таланта на познавача и майсторството на анализатора и критика съчетани със сложни, но и достъпни философско-естетически и психологически наблюдения и преценки. Най-мащабните му научни публикации, като „Панорама на българската литература“ /пет тома/ , „Теория на литературата“ /два тома/ и „История на българската литературна критика“ /два тома/ въпреки някои основателни оценки за крайности в идейния и класово-партиен подход при анализа на литературните процеси, автори и произведения си остават шедьоври на научния подход при литературния анализ и едва ли скоро ще имат своите аналози.
Пантелей Зарев е автор на монографии, портрети, студии, сборници и юбилейни издания, етюди, изследвания, обзори , статии и книги по теория на литературата, история на литературата и литературното творчество, очерци и т.н. По-значимите му трудове са: „Българското възраждане“ /1939/, „Литературата като познание“ /1945/, „Проблеми на развитието на българската литература“ /1949/, „Иван Вазов – народен писател“ /1950/, „Стил и художественост“ /1958/, „Богатството на литературния процес и социалистическия реализъм“ /1960/, „Класика и съвременност“ /1961/, „Христо Ботев“ /1963/, „Панорама на българската литература“ /в пет тома/ /1966-1976/, „Преобразена литература“ /1969/, „Структурализъм, литературознание и естетически идеал“ /1969/, „Народопсихология и литература“ /1970/, „Димитър Димов“ /1972/, „Георги Караславов“ /1973/, „Емилиян Станев“ /1973/, „Христо Ботев“ /1973/, „Литературни портрети“ /1974/, „П.К.Яворов“ /1974/, „Съвестта на писателя“ /1975/, „Съвременност и наследство“ /1977/, „Теория на литературата“ /в два тома/ /1979-81/, „Съчинения“ /в три тома/ /1981/, „Българска класика“ /в два тома/ /1986-87/, „Българска народопсихология и художествена литература“ /1983/, „Теория, психология и техника на стила“ /1984/, „Съвременна чувствителност“ /1986/, „Логиката на литературно-историческия процес“ /1987/, „История на българската литературна критика“ /в три тома/ /1989-1996/, „Спомени и размисли“ /1995/.
Академик Зарев е носител на високи държавни и научни отличия – Димитровска награда за литература /III ст. 1946,               II ст. 1951 и I ст. 1959г./, орден „Кирил и МетодиЙ“ I ст. /1963/, звание „Заслужил деятел на културата“ /1963/, Годишната награда на СБП /1968/, звание „Народен деятел на културата“ /1969/, звание „Герой на социалистическия труд“ /1974/, орден „Георги Димитров“ /1981/, юбилеен медал „1300 години България“ /1981/.
Почетен гражданин на Видин от 29 януари 1972 г.
Негов син е писателят Владимир Зарев /виж отделна статия/, автор на знаменитата трилогия от романите „Битието“ /1978/, Изходът“ /1983/ и „Законът“ /2012/, отразяващи 130 годишната история на една Видинска фамилия и историческите събития в България в периода от освобождението от турско робство през 1878 г. до влизането ни в Европейския съюз през 2007г., а негова дъщеря е режисьорката Весела Пантелеева Зарева /виж отделна статия/.
Акад. Пантелей Зарев умира на 18 февруари 1997 г. в София.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф-ЧП347.