Доц.д-р Олга Цокова Байчева

Родена е на 2 април 1943 г. във Видин. Дъщеря е на Цоко Байчев, кмет на Видин през 1942-44 г. /виж отделна статия/. Средното си образование Олга Байчева завършва през 1961 г. в I-ва средна политехническа гимназия „Димитър Благоев“ /днес СУ “Цар Симеон Велики“/ в родния си град. Същата година е приета за студентка в Биологическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски“. През 1966 г. завършва университета със специалност „биология“ и отличен успех. През целия курс на следването си усилено се интересува и занимава с проблемите на паразитологията, която е и тема на дипломната й работа. Високият успех от следването и дава право на избор пред комисията по разпределението и тя пожелава да започне трудовата си биография в Централната лаборатория по хелминтология на БАН, ръководена от акад. Иван Василев. За бъдещата й научноизследователска дейност значително допринася специализацията й по фитохелминтология в Хелминтологичната лаборатория на АН на СССР – Москва под ръководството на проф. Александър Парамонов, автор на тритомната монография „Основьi фитогельминтологии“ и последовател на световно известната школа на акад. Константин Скрябин.
През 1972 г. след успешно положен конкурсен изпит Олга Байчева е избрана за научен сътрудник III степен. През периода 1973 – 1977 г. последователно е избирана за научен сътрудник II и I степен. През 1986 г. защитава докторската си дисертация на тема „Фитонематодната фауна на тютюна от Югозападна България и Родопите“. През 1989 г. е хабилитирана за доцент д-р в областта на хелминтологията. Ръководила е подготовката и защитата на докторанти. Подготвяла е бакалаври и магистри. Участвала е като рецензент и член на жури на конкурси за професори и доценти и при защитата на докторантури.
Научната, изследователската и лекторско-преподавателската й дейност са насочени в следните направления – проучване на фитонематодната фауна на етерично-маслени култури /мента и лавандула/ и технически култури /тютюн/, видов и расов състав на видове стеблени нематоди, паразити с голямо икономическо значение, вътрешно и външно карантинни обекти, минерален баланс в системата паразит-гостоприемник и значението на паразитите за нарушаването на нормалния метаболизъм на растението-гостоприемник, на възможностите за приложение на екстракти от растителен произход за укрепване на вродения имунитет на растенията и потискане на развитието на растителните паразитни нематоди. През периода 1969-1985 г. тя ръководи упражнения по фитохелминтология на студенти от Биологическия факултет на СУ. През същия период оказва експертна помощ по искане на Централната станция по растителна защита /ЦСРЗ/ към НАПС за анализ и определяне на видове растителни нематоди в наши и вности растителни материали за наличието на вътрешни и външни карантинни обекти, ангажирана е от ЦСРС и като лектор в курсове за квалификация на агрономи растително-защитници /1975-1978г./.
През 1974-75 г. доц. Байчева участва с доклади в ТНТМ и за представените изследвания получава две втори награди. През 1976 г. участва в работата на Младежката научна сесия „Влияние на производството върху природната среда и човешките ресурси“, където представя резултатите от изследванията за влиянието на промишленото замърсяване в района на МК “Кремиковци“ върху почвената нематодна фауна. До 1990 г. ръководи едномесечните специализации по фитохелминтология на специалисти от Централната лаборатария по карантина на растенията.
Подържала е формални и неформални контакти с учени от СССР, ГДР, Испания, Индия, Великобритания и др. пропагандирайки резултатите на ЦЛХ като един от центровете в Европа, в които се развиват новите направления в хелминтологията с решаващо значение за качеството на растителната продукция във всяка една страна.
Доц. Олга Байчева има над 80 научни публикации на български, руски и английски в наши и чужди издания. Участвала е с научни доклади във форуми в 8 страни. Съавтор е в съставянето и написването на „Паразитологичен речник“ /1979/.
Контактите и със специалисти от България, Руската федерация и Армения продължават и след пенсионирането й. Резултат от това сътрудничество е и признатия патент от Руската федерация – „Способ обработки растений томатов против галловой нематоды Meloidogyne sp.”, публикуван на 20.07.2015 г.

Умира през 2020 г. в София.