Проф. д-р Олга Максимова Младенова е родена в гр. София, но родовият корен е от с. Ново село. Дъщеря е на проф. Максим Младенов /виж отделна статия/. Висшето си образование тя завършва в Букурещкия университет по специалността „Класическа филология“. Защитава докторската си дисертация в института по балканистика при БАН, където работи като изследовател и научен сътрудник. През 1983-84 г. е гост – изследовател във Виенския университет. По-късно е научен сътрудник в Института за руски език на Руската академия на науките /1986/. През 1992 – 93 г. специализира в Берлинския свободен университет. От 1994 г. е преподавател в Университета в Калгари, Канада. През 2010 г. печели Хумболдовата стипендия. През 1913 г. печели наградата за най-добър изследовател на университета в Калгари. От 1914 г. е ръководител на Департамента по лингвистика, езици и култури на същия университет. През 2015 г. е удостоена с най-високото отличие на СУ „Доктор хонорис кауза“.
Специализирала е в научните области на славянските и балкански езици и култури, текстологията, историческата лингвистика, етнолингвистиката, семантиката, прагматиката и етнологията.
Член е на редакционни колегии и участник в международни конференции и форуми по проблемите на езиковата култура и езиковите връзки. Автор е на книгата „Ловешкият дамаскин“ /2013/.
Проф. д-р Олга Младенова е сред българските учени в чужбина, които са посветили цялата си научна дейност на българския език и са публикували множество изследвания на високо научно равнище. Тя е член на Серноамериканската асоциация за проучване на Югоизточна Европа и председател на организацията през последните 7 години. Член е и на три комисии на Международния комитет на славистите и на Изпълнителния комитет на Канадската асоциация на славистите.