Проф. д-р Никола Ангелов Йолкичев, дгн /1925-2017/

Проф. д-р Никола Ангелов Йолкичев, дгн е роден на 16 юли 1925 г. в с. Чупрене. Основното си образование завършва в родното си село и едва 14 годишен заминава за София, където работи като помощник на чичо си като шивач и учи вечерно в софийски училища /1940-1944/. От 1944 г. до 1946 г. е войник в Белоградчик и с. Брезница, Пловдивско. През периода 1948-1951 г. работейки отново като шивач завършва средното си образование във Втора вечерна гимназия „Н.Й.Вапцаров“-София. През 1951 г. е приет за студент в Българска държавна консерватория – оперно пеене като бас-баритон. Следващата година обаче по съвета на своите роднини кандидатства и е приет за студент в СУ “Св. Климент Охридски“ по специалността „Геология“. Завършва университета през 1957 г. и веднага след спечелен конкурс е назначен за асистент в катедра „Динамична и исторична геология“ към „Геолого-географски факултет“ на университета, където работи до пенсионирането си през 1991 г.
По препоръка на акад. Еким Бончев започва изследвания на стратиграфията и фосилното съдържание на горнокредната серия като води и практическите занятия на студентите по геоложките специалности. През 1972 г. защитава кандидатската си дисертация на тема „Стратиграфия на кониас-мастрихтските седименти в централните отдели на Предбалкана и Мизийската плоча“ и заминава с екип за 3 години в Куба, където извършват картирането и изработването на геоложка карта на провинция Лас Вияс. През 1973 г. е избран за доцент. На 16 май 1985 г. защитава докторската си дисертация на тема „Стратиграфия на Северноевропейския тип Горна креда в областта на Балканидите и Мизийската плоча на изток от р. Огоста“. През февруари на 1987 г. е избран за професор в катедра „Динамична и исторична геология“.
Проф. Никола Йолкичев е автор на една монография „Стратиграфия на епиконтиненталния тип горна креда в България“ и на над 50 научни студии и статии. От тях 18 са в съавторство, в 12 от които е първи автор.

Умира на 8 август 2017 г. в София.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-1096.