Акад. Михаил Петров Арнаудов

Академик Михаил Арнаудов е роден на 5 октомври 1878 г. в гр. Русе. Основно и средно образование завършва в родния си град. Записва се и следва славянска филология в Софийския университет, но след III-ти курс, по препоръка на проф. Иван Шишманов /виж отделна статия/, заминава за Германия и първоначално в Лайпциг, а по-късно и в Берлин завършва и специализира индогерманско езикознание, философия и литература. Преподаватели са му светила на немската наука като проф. Вунд, проф. Еклер и проф. Брюкнер. Веднага след завършване на висшето си образование и специализацията си при завръщането си в България през 1900 г. постъпва като учител във Видинската гимназия. Интересен е споменът му от тогава – „От специализация се завърнах през 1900 г. и постъпих учител във Видин. Видя ми се просто и страшно в този малък градец. Тогава там нямаше библиотеки, нямаше много културна среда. Видин се оказа земеделски градец, каквито има много в нашата страна. След завръщането ми от специализация в Лайпциг и Берлин отведнъж се почувствах някак си съвсем несправедливо запокитен някъде, където не можех да използвам получените знания.“ Други са спомените на учениците му, един от тях, Николай Икономов, споделя – „Спомням си първото му идване в класната стая: млад, свеж, с пригладена коса над открито чело, безупречно чист, дори елегантен, с една постоянно лека, приветлива усмивка, която не го напускаше през всичкото време. Преподаваше увлекателно, говореше ни за чудни, дотогава неизвестни нам неща: за „Махабхарата“ и за „Рамаяна“ и др. Слушахме го прехласнати и с нетърпение очаквахме часа по български език и литература.“
През 1904 г. Михаил Арнаудов защитава докторската си дисертация по философия в Прага. От 1908 г. е редовен доцент по обща литературна история в СУ. От 1914 г. е извънреден професор, а от 1919 г. редовен професор. От 1921 г. до 1922 г. е декан на Историко – филологическия факултет. През 1926 г. става директор на Народния театър. През 1928 г. е назначен за ръководител на Катедра по сравнителна литературна история. От 1929 г. става действителен член на БАН, от 1935 г. до 1936 г. е ректор на СУ, а през периода 1940 – 1943 г. е ръководител на Историко – филологическия клон на академията. Бил е член на Украинската АН и на Унгарската литературна академия “Шандор Петьофи“, почетен доктор е на университетите в Хайделберг от 1936 г. и Мюнстер от 1943 г.
През 1944 г. за кратко акад. Арнаудов е министър на народното просвещение. Същата година му отнемат академичните длъжности и го арестуват. През 1945 г. е осъден от Народния съд на доживотен затвор. През 1947 г. е освободен от затвора и реабилитиран. През 1960 г. е възстановено отнетото му имущество, а през 1968 г. е удостоен с най – високото държавно отличие орден „Народна Република България“, първа степен.
Акад. Михаил Арнаудов работи в широк научен диапазон – литературна критика, история и теория, фолклор и философия на научния и литературния процес и т.н. Той е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков, Братя Миладинови, Гьоте и др. Изследва класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и т.н.

Неговият син Петър Михайлов Арнаудов /виж отделна статия/ е концертмайстор на Видинския симфоничен оркестър при получаване на статута му на Видинска дъжавна филфармония през 1949 г.
Михаил Арнаудов умира на 18 февруари 1978 г. в София.