акад. Михаил Димитров Дафинкичев /1881-1966/

Акад. Михаил Димитров Дафинкичев е роден на 30 септември 1881 г. в с. Чупрене. Начално образование получава в родното си село, а през 1902 г. завършва средното педагогическо училище в гр. Лом. Следва философия – в Загреб три семестъра, в Берн два семестъра и в Софийския университет три семестъра, където се и дипломира през 1908 г. Учителства в Ямбол Севлиево и София. От 1913 г. до 1920 г. е командирован в Народната библиотека.
На 4 април 1921 г. става асистент по експериментална психология в Историко-филологическия факултет на СУ.
През 1946 г. става професор в СУ и още същата година става академик на БАН. През 1947 – 1949 г. е секретар на Философския и Правно-стопанския клон на Академията, а през 1949 – 1956 г. е подпредседател на БАН. От 1945 г. до 1960 г. е председател на Съюза на научните работници. От 1956 г. до 1959 г. е директор на Института „Ботев-Левски” към БАН.
Акад. Михаил Димитров печата от младежките си години. Първата му публикация е от 1910 г., а първите му научни  разработки са в сферата на психологията и датират от 1925 г., когато в „Годишник на Софийския университет“ кн.21 излиза статията му „Психофизиология на смеха“.
Най-значимите трудове в творчеството му са посветени на Хр. Ботев и Л. Каравелов. Още с първата си книга „Христо Ботев, идеи, личност, творчество“ излязла през 1919 г. той се изявява като ерудиран учен и тънък познавач на великия поет-революционер.
Пълна библиография и биобиблиография на трудовете му е публикувана: З. Белева, И. Унджиев – „Михаил Димитров. Биобиблиография“ /1958/
Акад. Михаил Димитров е получил най-високите за времето си отличия и звания: Лауреат на Димитровска награда (първа степен) (1950), Заслужил деятел на науката (1956), Народен деятел на науката (1963), орден „Георги Димитров – първа степен (1951), орден „Народна Република България – първа степен (1959), медал „За наука и изкуство” (златен) (1949).

Синът му Димитър Михайлов Дафинкичев е режисьор в Германия.
Умира на 6 октомври 1966 г. в София.
Училището в родното му село Чупрене носи неговото име.