Доц. д-р инж. Михаил Борисов Георгиев е роден на 17 юли 1934 г. в София, но родовият му корен е от Видин. Внук е на писателя и общественика Михалаки Георгиев /виж отделна статия/. Негов баща е д-р Борис Георгиев – най-малкият син на писателя. Доц. Георгиев завършва средното си образование в София, а висше в Машинно – електротехническия институт „В. И. Ленин“- София, специалност „Електрически станции, мрежи и системи“ през 1958 г. Същата година започва работа като проектант I-ва степен във ВПО „Водпроект“, а през 1959 г. е назначен за старши инженер във ВЕЦ „Искър“. През 1961 г. спечелва конкурс за асистент в МЕИ и последователно става старши и главен асистент, а през 1968 г. специализира техника на високото напрежение във Висшето техническо училище – Илменау, Германия. Дисертацията си на тема „Изследване на частичните разряди в някои слоести изолационни материали и конструкции“ защитава през 1974 г. и получава образователната и научна степен кандидат на техническите науки /доктор/. През 1978 г. е избран за доцент по техника на високите напрежения в катедра „Електрически мрежи и системи“, която ръководи в периода 1990 – 1992 г.
Основните направления на научната и преподавателската му дейност са: техника на високите напрежения, пренапрежения, частични разряди, електрически изолации и др.
Доц. д-р Михаил Георгиев е автор на 2 монографии, 6 учебника и ръководства и над 50 статии и научни доклади. С особен принос и траен интерес сред студентите и практикантите са изданията – „Техника на високите напрежения“ /1967, 1980 и 1990/, „Ръководство за лабораторни упражнения по техника на високите напрежения“ /1976, 1993/ и „Ръководство за лабораторни упражнения по електро материали“ /1992/.
На негово име са регистрирани изобретенията: „Метод за разрушаване на повърхностно активни вещества /пяна/“ и „Устройство за определяне на мястото на частичните изпразвания в трансформатори и реактори с маслена изолация“.