Ст.н.с. ксн Митко Вълчев Мирчев

Ст.н.с. ксн Митко Вълчев Мирчев е роден на 17 май 1927 г. в с. Шишенци. Основното си образование получава в родното си село, а средно в Кулската гимназия, където става активен член на РМС. През 1943 г. е арестуван и изтезаван, след което е изключен от всички гимназии в страната и става шивашки работник. През 1944 г. постъпва в гвардията в Кула, а по късно продължава средното си образование. Работи в Околийския комитет на Работническия младежки съюз и участва като бригадир в Хаимбоаз и Югославия. През 1947 г. и приет за студент във Висшия селскостопански институт в Пловдив. Веднага след завършването на института е назначен за началник управление „Земеделие“ при Околийския народен съвет- Кула, а по-късно е избран и за кмет на Кулска околия. Следват назначения за главен агроном и председател на ТКЗС-Кула, председател на Градски народен съвет-Кула и отново председател на Обединеното ТКЗС. През 1963 г. става младши научен сътрудник в Селскостопанския научно-изследователски институт „Образцов чифлик“-Русе. През 1967 г. е назначен за зам.директор по научната част и става старши научен съветник, а от 1972 г. до 1978 г. е директор на института.
Основната научна област, в която работи и експериментира е свързана със създаването на нови високопродуктивни сортове люцерна. За тази цел специализира една година в Унгария и по няколко месеца в СССР, Франция и САЩ, където посещава 36 щата, посещава с научна цел всички европейски държави без Албания, Мексико и Британска Колумбия. През 1974 г. защитава кандидатската си дисертация на тема „Върху някои звена от промишлената технология на люцерината, отглеждана за семе в Североизточна България“. Създател е на три нови български сорта люцерина – „Надежда 1“, „Надежда 2“ и „Протеина 1“, които на международното конкурсно изпитване заемат първо и второ място в света. Неговите сортове заемат над 60% от засетите с люцерина ежегодишно площи в страната.
Ст.н.с. Митко Мирчев има публикувани над 60 публицистични статии и научни разработки, поместени в научни издания и ежедневната преса и няколко научно-популярни книги. Една от най-ценните му научни разработки е книгата „Производство на семена от люцерина и еспазета“.
За своята научна и народополезна дейност е награден с държавни награди и научни отличия сред които – „Народен орден на труда“-сребърен, орден „Кирил и Методии“, юбилейни медали и почетни звания и грамоти.