Маргарита Гергова Николова

Маргарита Гергова Николова е родена на 1 август 1946 г. в с. Симеоново. Основното си образование завършва в родното си село, а средно в Арчарската гимназия през 1964 г. Същата година е приета за студентка в СУ “Св. Климент Охридски“ по специалността „Българска филология“ и с втора специалност „Руски език“. Още като студентка, чрез участието си в кръжока по топонимия, участва в две експедиции за събиране на топонимичен материал в Пазарджишко и Видинско, а при завършването на университета през 1968 г. се дипломира след защита на дипломна работа на тема „Топонимията на Арчарския район“. През учебната 1968/1969 г. е учителка в основното училище на с. Шищенци. От 1 септември 1969 г. до пенсионирането си на 27 декември 2006 г. работи в Регионален исторически музей – Видин. Първите три години е екскурзовод в музей „Кръстата казарма“ и крепостта „Баба Вида“ за български, руски и френскоговорящи туристи, като завършва и шестмесечен курс по френски език към Комитета за култура.
През 1972 г. е назначена за уредник в отдел „Етнография“ на РИМ – Видин и е изпратена на курс по етнография към Етнографския институт с музей – София и СУ “Св. Климент Охридски“.
Основните теми на събирателската и научноизследователска работа на Маргарита Николова са в областта на етнографията и фолклора и са свързани с етногенетични изследвания на българското народно облекло и шевица и на традиционната духовна култура и разкриване на етногенетичните връзки на българския народ с далечни и съседни народи, изясняване на културното наследство на траките, древните българи, славяните и другите народи оставили следи и повлияли на българските културни традиции и обичаи.
Научноизследователската й дейност, свързана с българския език и неговата история, е в основата на разкриването на тракийския и дакоезиков произход на селищните, речни и местни имена Арчар, Балей, Видбол, Видин, Варголия, Делейна, Плакудер и др. и на думите кук, кукер, Пеперда и Додола /названия на обичаи за дъжда/, вероятната тюркоезикова етимология на селищните имена Чунгурус /Винарово/ и Синаговци и езиковия произход на названията на елементи от народното облекло /сокай, каица, паа и др./, индоевропейския езиков произход на името на върховния бог на българите Тангра и т.н.
В резултат на дългогодишната й събирателска дейност са закупените и дарени десетки ценни предмети на народния бит и култура от Видинския край във фонда на отдел „Етнография“ на Регионален истрически музей – Видин. Заедно със съпруга си Нинко Заяков /виж отделна статия/ предоставят най – ценните образци на народни носии от Видинско на художничката Венера Наследникова /виж отделна статия /, за да изработи проектите на почти всички костюми на Ансамбъла за народни песни и танци „Дунав“- Видин. Техни са и много от идеите и разработките за танцовите постановки на ансамбъла и други фолклорни формации, отразяващи регионалната специфика на етнографията и фолклора на Видинския край, донесли им високи отличия и заслужено признание на националните събори на народното творчество в Копривщица и на други международни, окръжни, регионални и национални прегледи и празници на българския фолклор.
Етногенетичните й и сравнителни изследвания на културата на чувашите отреждат място на името й в „Краткая чувашская энциклопедия“, Чебоксары, 2001 и в „Исследователи этнографии и археологии Чувашии. Биобиблиографический словарь“. Чебоксары.2004.
Маргарита Николова има над 60 публикации в наши и чужди специализирани и популярни издания, като 16 от тях са в Известия на музейте в Северозападна България, а останалите са в научни списания и местната преса. Няколко от публикациите й са в сръбски и руски издания. Особено ценна е книгата й „Народни носии от Видински окръг“ /1983/.