Проф.д-р Кръстьо Илиев Петков,дфн

/1943-2016/
Роден е на 18 ноември 1943 г. в гр. Димово в средно земеделско семейство. Основното си образование завършва в родния си град, а средно в Техникума по хидромелиорации – Павликени. През 1968 г. се дипломира по специалността политическа икономия във ВИИ “Карл Маркс“ – София. Трудовата си биография започва като специалист, а в последствие и научен сътрудник в Института по труда – секция “Социология на труда“. През 1978 г. е избран за доцент по социология във ВИИ. Докторската си дисертация защитава през 1986 г. Същата година е избран за професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Специализирал е по научните дисциплини социология, икономика, социология на труда и социална политика в Новоросийск, Женева, Англия, САЩ и т.н.
Заемал е редица управленски и административни длъжности – ръководител на лаболатория „Социология и психофизиология на труда“ в Института по труда, ръководител на група „Социологически изследвания“ към ЦК на БКП, директор на Профсъюзния институт „Георги Димитров“, директор на Института по социология на БАН.
Изнасял е лекции като гостуващ преподавател в редица европейски институти и университети в Англия, Швейцария, Белгия, Холандия, Германия и др.
Ръководил е група млади макроикономисти от Югоизточна Европа и Западните Балкани по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика и алтернативната заетост.
Привличан е като експерт в мисии на Международната организация на труда и Световната банка в Монголия, Китай, Италия, Сърбия.
През периода 1983 – 1987 г. е сътрудник на Военното контраразузнаване по международни контакти и геополитически ситуации.
От 1990 г. до 1997 г. е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/.
През 1997 г. създава и е първият председател на политическа партия „Обединен блок на труда“.
Народен представител е от Коалиция за България в 39-то Народно събрание /2001-2005/.
Проф. Кръстьо Петков има над 500 научни трудове и публикации – книги, студии, статии, доклади и др., като след 1990 г. повечето са отпечатани в чужбина. С особена популярност се ползват книгите му – „Монархът се завръща“ /2005/, „Европейска социална политика“ /2009/, „Български кризистни хроники“ /2010/, „Държавата – това съм аз“ /2012/ и др.
Член е на Българската социологическа асоциация и на Изследователския комитет по социология на труда и председател на Съюза на икономистите в България.
Има стотици студенти, аспиранти, асистенти и докторанти в цял свят. Сред тях има водещи политици, вицепремиери, министри, директори на институти, преуспяващи бизнесмени, национални и европейски синдикални лидери и дейци.
Носител е на много научни, държавни и международни отличия и награди. През 2015 г. е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СА-Свищов.
Владее и ползва английски, руски, сръбски и хърватски.
Съпругата му доц. д-р Роска Петкова е преподавател по Управление на човешките ресурси във ВТУ “Св.св.Кирил и Методий“.
Има син и дъщеря и четири внучета.
Умира на 23 декември 2016 г. в София.