Акад. проф. д-р Захари Михайлов Младенов, дбн /1919-2000/

Акад. проф. д-р Захари Михайлов Младенов е роден на 23 май 1919 г. в с. Струин дол, Белоградчишко. Баща му е икономически емигрант и умира през 1942 г. в Хондурас. Основно образование Захари Младенов получава в гр. Белоградчик, а средно във Видинската гимназия.
От 1939 г. е студент във Ветеринарно-медицинския факултет на СУ ”Св.Климент Охридски”, който завършва през 1945 г. От същата година до 1949 г. е асистент в Катедрата по обща патология и патологична анатомия във факултета.
След 1949 г. преминава на работа като научен сътрудник в Института по експериментална ветеринарна медицина при БАН. Още през 1950 г. е избран за ст.н.с. ІІ ст. През 1956 г. защитава кандидатската си дисертация, а през 1967г. е избран за професор. През 1974 г. защитава докторската си дисертация, през 1979 г. е избран за чл.кор., а през 1995 г. – за академик на БАН.
Специализирал е в СССР (1955), в Германия (1959) и в САЩ (1965-66г.)
Взема активно участие в организирането, ръководенето и развитието на Института по експериментална патология и паразитология първоначално като научен секретар, след това като заместник директор, а от 1967 г. до 1989 г. и като негов директор. От 1967 г. оглавява и Секцията по патоморфология и ултраструктура на института, в която са защитени 7 кандидатски и 4 докторски дисертации.
Публикувал е 106 научни труда, от които 3 монографии. Отпечатал е и 18 научно-популярни статии.
Научните му интереси са предимно из областта на сравнителната патология и физиология на кръвта, и по-специално – сравнителната патология на левкози и тумори, предизвикани от левкомогенни и туморогенни вируси. Видовият диапазон на изследванията му е широк: студенокръвни, птици, бозайници и човек.
Последователно, в продължение на 3 десетилетия, акад. Захари Младенов активно участва и ръководи разработването на едни от най-важните проблеми на съмременната патобиология – проблема за причините, същността и механизмите на възникване на неоплазмите /рака/. Той и сътрудниците му изолират 4 оригинални вирусни щама с много важни свойства, които причиняват различни форми на левкозни и туморни заболявания у птиците. С това науката получава нови възможности за експериментални изследвания в областта на вирусната канцерогенеза. Акад. Младенов изменя и допълва схемата за квалификация на левкозите и придружаващите ги тумори при птиците. С тези си постижения той се изявява като един от водещите учени в областта на сравнителната патология в световен мащаб.
Бил е зам. председател на ВАК.
Има признати и патентовани 3 изобретения от ИНРА.
Награден е с ордените „Кирил и Методий” І и ІІст., орден „9 септември 1944 г.”, два пъти е лауреат на Димитровска награда за наука (1976 и 1980), награден е със съвместната награда на БАН и СУ на името на „Акад. Алекси Пухлев” за научни постижение (1988).

Умира на 4 април 2000 г. в София.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-975.