Доц. ст.н.с. II ст. д-р Живко Стоянов Куновски /1936-2017/

Доц. ст.н.с. II ст. д-р Живко Стоянов Куновски е роден на 27 юни 1936 г. в с. Раковица. Основното си образование завършва в родното си село, а средно във Видинската гимназия през 1955 г. Сътрудничил е на д-р Бърни Бончев за написването на историята на с. Раковица. През 1963 г. завършва висшето си образование във Висшия селскостопански институт „Георги Димитров“, София специалност „Растителна защита“, където установява близки контакти с проф. Васил Иванов Попов и е амбициран от него за избора на пътя на научния работник, като участва в екипа му по проучване на вредителската фауна по Дунавските острови и по-специално на остров Белене. През 1963-65 г. е агроном по растителна защита в с. Раковица и Видин. От 1965 г. е научен сътрудник в Института по пшеницата в Генерал Тошево. От 1972 г. е на работа в Института по генетика на растенията при БАН. През 1975 г. е избран за старши научен сътрудник II степен и доцент.
Публикувал е над 100 научни и научнопопулярни статии и научни съобщения за създаването на нови сортове пшеница, пипер, булчак, украсни растения и т.н., както и на първата растителна ваксина в страната „България-5“. Научните му разработки са свързани с теми, посветени на имунитета и имуногенетиката на растенията към причинителите на болестите им. Личното му познанство с народния лечител Петър Димков и интересите му в областта на народната медицина са в основата на книгите му – „Лечебната традиция на българите в миналото и днес“ и „Разтителното царство в лечебната практика на българите“ в два тома. Автор е и на истирико-публицистичната книга „Прародителите зоват“, в която проследява родословното дърво на Осман Пазвантоглу.
За успехите си в областта на селекцията на генетиката на пшеницата през 1978 г. е удостоен с най-високото държавно отличие за принос в науката – „Лауреат на Димитровска награда“. Паричната сума от наградата дарява за възстановяване на патриаршеската църква на Царевец – Велико Търново.
Умира на 10 октомври 2017 г. в София.