Доц. д-р Емилия Тодорова Минева /1942-2020/

Доц. д-р Емилия Тодорова Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. Родовият й корен е от с. Ошане. Работи като прогимназиален учител. През 1971 г. завършва СУ “Св.Климент Охридски“, специалност философия. От 1972 г. е назначена за асистент в катедра „Научен комунизъм“ на университета. Специализира в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ /1978/, Виенския университет /1983/ и Лайпциския университет /1989/. През 1989 г. защитава кандидатската си дисертация на тема „Формиране на Марксовия подход към проблема за човека“. От 1990 г. е доцент в катедра „История на философията“. Водила е дисциплини свързани с историята на философията на ХIХ и ХХ век, социологически проблеми, история на философската и политическата мисъл и др.
Има множество публикации в специализирани издания и самостоятелни книги, по съществените са: „От възникването на марксизма до ленинския етап“ – антология-учебно помагало за студенти /1981/, „Ленин като историк на философията“ сб.“Ленин и съвременността“ /1982/, „Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека“ /сп.“Фил.мисъл“, бр.9/ /1983/, „Гражданското общество“ /ФМ,бр.10/ /1989/, „Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота“ /Ф,бр.5-6/ /1998/, „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ /2001/, „Ницше и изтокът“ /2002/, „Историко-философска мозайка от ХIХ век“ /2004, 2015/ „Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век“ /2012/ „Род и родова памет“ /2014/ и др.
Семейна е и има две деца. Дъщеря й проф. д-р Силвия Стефанова Минева е преподавател по приложна, професионална, модерна и постмодерна етика в СУ /виж отделна статия за нея/.

Доц. д-р Емилия Минева умира на 1 август 2020 г. в София.