Димитър Николов Цухлев /1864-1932/

Димитър Николов Цухлев е роден на 25 декември 1864 г. в гр. Лясковец в бедно и многолюдно семейство. Баща му, който е градинар, умира рано и грижата за него, братята и сестрите му е поета изцяло от майката. През 1978 г. той завършва с отличие класното училище при църквата „Св. Димитър“ в родния си град и с решение на общината е изпратен със стипендия в новооткритата семинария при Петропавловския манастир край Лясковец. Завършва семинарията през 1884 г. и става учител в Солунската гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ по български език и история. През 1985 г. посещава Атон и всички български манастири на острова и взима решение да напише историята на българската църква. Същата година след явяване на изпит наравно с руските кандидати е приет за студент- стипендиант на Руския свети синод в Словестно-философския факултет на Петербургската духовна академия. През периода 1887-1889 г. за кратко учителства в Сливенското училище и в Самоковската духовна семинария. През 1889 г. се дипломира в Петербургската академия и се оженва за Евгения Иванова Степанова от Одеса.
След завръщането си в България през 1890 г. учителства в Търновската гимназия, а през 1892 г. е отделен от семейството си и преместен против волята си поради русофилските си убеждения в гимназията в гр. Русе. След това до 1997 г. учителства в Сливен, където от сътрудник става основен автор и редактор на местния вестник “Сливен“ и започва активната си творческа дейност на публицист и изследовател.
През 1898 г. е назначен от министъра на просвещението за директор на българското училище в гр. Браила, Румъния. За кратко време успява да го разшири, да привлече много нови ученици и да издигне авторитета и влиянието на училището и да учреди българско читалище. Това кара румънските власти да направят нежелано пребиваването му в страната и го принуждават да я напусне.
На 24 август 1900 г. Димитър Цухлев е назначен за учител I-ва степен във Видинското петокласно девическо училище, на което е и директор през 1901-1902 г. През 1903 г. е преместен за учител по Закон божи и история във Видинската мъжка гимназия, където учителства до 1911 г., когато е назначен за Видински училищен инспектор.
През 1913 г. е преместен против волята му в Разградската гимназия отново по политически причини. От 1914 г. отново е учител във Видинската девическа гимназия“Екзарх Антим I“ и Видинската мъжка гимназия, в която преподава до 1924 г., когато е уволнен поради съкращаване на щата.
Димитър и Евгения Цухлеви имат 5 деца – трима сина и две момичета. Само за няколко години от 1914 г. до 1918 г. те загубват във войните и от тежки заболявания двама от синовете си и двете си прекрасни дъщери. Единствен Александър Цухлев преживява родителите си.
Когато на 18 октомври 1931 г. се чества 45-та годишнина на обществената, културно-просветна и научно-литературна дейност на Димитър Цухлев юбилейния съвет издава брошура, в която е отбелязано, че той е автор на 54 научни труда. Особено място сред тях заема многогодишния му труд „История на българската църква“, чието написване датира още от времето на следването му в Петербург, където има достъп до много ценни източници и документи съхранени от Руския свети синод и продължавайки през Румъния е финализирано във Видин. Авторът предава ръкописа от 1150 страници на Светия синод, с молба за издаването му, поради липса на финансови възможности сам да направи това, но за съжаление синода издава само първия том, а ръкописът на втория мистериозно изчезва.
През всичките години, прекарани във Видин, Димитър Цухлев набира материали и пише своята „История на града Видин и неговата област“. На 10 октомври 1930 г. той връчва ръкописа на своя труд на Видинската община със заръката след отпечатването и продажбата му с останалите свободни средства да се образува награден фонд „Димитър и Евгения Цухлеви“ за вечни времена. Лихвите от него да се връчват всяка година на най-успешния ученик по история при Видинската мъжка гимназия „Цар Симеон“. Историята е издадена през 1932 г., но за съжаление авторът не успява да я види. За нейното написване самият той споделя „Това е дълга, уседчиво-търпелива и уморителна работа… В продължение на много години щом ми се падаше някое известие за „Видин и неговата област“, отделях го на страна. И така, в продължение на много години се събра обширен суров материал…Тогава реших да подредя събраните материали, да допълня с нови и така се появи „Историята на гр. Видин и неговата област“, която трябва да призная, че поради своите недостатъци, ще са потребни още големи усилия, материални средства, които не съм имал и упорита работа за по-нататъшното нейно осъвършенстване и развитие. Но ще се считам щастлив, ако с моята в много отношения непълна работа съм дал поне подтик към подобно стремление за младите поколения, за да се заловят да напишат по-пълна и по-добра „История на Видин“ и ако с този скромен труд съм допринесъл нещо и към градивното на нашата обща българска история, в която гр. Видин винаги е заемал видно място в миналите векове.“
През 1897 и 1898 г. държавният глава награждава за общественополезната му дейност Димитър Цухлев с ордените за „Гражданска заслуга на кавалерски и офицерски кръстове“ пета и четвърта степен.
Умира след тежко боледуване на 13 август 1932 г. във Видин.