Изкуствоведът, журналистът, художественият критик и историк проф. Димитър Димитров е роден на 24 октомври 1939 г. в София, но родовият му корен по бащина линия е от гр. Белоградчик. Син е на композитора и хоровия диригент проф. Георги Димитров /виж отделна статия/ и на художничката Люба Паликарова. Още в ранните си детски години свири на пиано, увлича се и по спорта, но в младежката си възраст се ориентира към историята и археологията. Завършва средното си образование в София, кандидатства и е приет във Варшавския университет, специалност „История на изкуството“, където преподаватели са му знаменитите полски професори Михаил Валицки, Юлиуш Стажински и Ян Белостоцки. Специализира и журналистика и завършва образованието си през 1964 г. През 1965 г. се завръща в България, но записва докторантура и отново заминава за Полша. Посещава много от европейските столици и градове с богата история и култура и през 1970 г. пак се завръща в България.
Четиринадесет години е преподавател по история на изкуството в Националната музикална академия.
Проф. Димитър Димитров е автор на стотици статии и критични публикации, на учебници и учебни помагала, на няколко монографични очерка за значими български художници и на книгите „Кратка история на изкуството“ /2000/, „Полското изкуство през последните сто години“ /2000/ и „Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда“ /2001/. Бил е и в състава на редколегията на „Из историята на българското изобразително изкуство. Сборник от студии“ Т.1-Т.3.
Бил е член на секция „Критика“ на Съюза българските художници /1973/, на Съюза на музикалните дейци в България /1974/ и на Съюза на българските журналисти /1981/.
Умира на 18 януари 2009 г. в София.