Проф.д-р Георги Николов Попов

/1901-1998/
Роден е на 14 април 1901 г. във Видин. Майка му е начална учителка, а баща му данъчен чиновник. Завършва мъжката гимназия в родния си град и през 1920 г. записва медицина във Виена. За антифашистка дейност е лежал 3 месеца в австрийски затвор и е бил нелегален в продължение на 15 месеца до своето дипломиране. През 1929 г. се завръща във Видин, но след спечелен конкурс специализира хирургия в гр. Ерланген, Германия /1931-1934/. Включва се отново активно в социалистическото движение и антифашистката борба и е ангажиран като технически секретар на Задграничното бюро на ЦК на БКП.
През 1934 г. се завръща във Видин и открива частна клиника известна като „Червената клиника“. Работи заедно с др. Илия Калчев и д-р Иван Доганов и е сред лекуващите лекари на Живко Пуев – командир на Видинския партизански отряд и Асен Балкански – командир на Пиротския партизански отряд. Председател е на спортен клуб „Виктория 23“ и осигурява за тима треньор от Австрия. За антифашистката си дейност е интегриран в Омуртаг през 1943 г., а по-късно мобилизиран и местен непрекъснато по военните поделения във Враца, Гюмюрджина, Скопие и Враня. През 1944 г. при сраженията с немските части при гр. Кула разкрива медицински лазарет за ранените в боевете съветски и български бойци, но и самият той е ранен от осколка на немска авиационна бомба.
След 1945 г. ръководи хирургическото отделение на Софийската окръжна болница, а след това оглавява Втора хирургия на Медицинската академия, където се и пенсионира.
През 1951г. е назначен за старши асистент, а през 1952 г. за доцент и временно завеждащ Катедрата по факултетска хирургия в Медицинска академия – София. От 1955 г. до 1966 г. е професор в академията. Негов ученик, студент и последовател е проф. Радослав Гайдарски /виж отделна статия/.
Проф. Георги Попов е специалист по сърдечна, белодробна и коремна хирургия. Той разработва един от методите за стомах-заместител при ракови заболявания, пионер е в хирургическото лечение при заболявания на жлъчните пътища и при хирургическата интервенция при вазомоторните заболявания на крайниците.
Активен член е на редица дружества, научни съвети, комисии. Консултант е във Висшата медицинска академия и в правителствената, транспортната и МВР болници.
Член е на ръководствата и съставите на Научно-хирургическото дружество, Научния съвет на Института „Пирогов“, Здравната комисия при ЦК на АБПФК, Международното хирургическо дружество със седалище в Брюксел, Международното дружество по хирургия на храносмилателния тракт със седалище в Торино и Редколегията на съветското списание „Гръдна хирургия“ в Москва.
Представлява българската хирургическа школа в множество международни симпозиуми, конгреси и конференции.
Проф. д-р Георги Попов е автор на над 130 публикации, статии и съобщения, 3 учебника, една монография, 5 научни филма и 2 рационализации.
По-значимите му научни трудове са: „Проблеми на оперативния шок в гръдната хирургия“ /1951г./, „Резекция на белия дроб“ /1958г./, „Клинична хирургия“ /1958г./, „Специална хирургия-учебник“ /1958г./, „Върху някой проблеми при хирургичното лечение на стомашния рак“ /1982г./, „Спомени на хирурга“ /1986г./ и др.
Проф. Попов е награден с най-високите държавни отличия – ордените „Народна Република България“ I-ва степен, „9 септември 1944“ I-ва степен, „Народна свобода“, „Червено знаме на труда“, „Златен орден на труда“, „60 години септември 1923“. Той е носител на „Златна диплома“ на Медицинския факултет във Виена, Почетен член е на Българското хирургическо дружество, Заслужил деятел на науката и Почетен гражданин на Видин от 25 септември 1970 г., а сред гражданите на града и областта остава с прозвището „народният лекар“.
Умира през 1998 г. в София.
За повече информация ДА-Видин, Ф-972.