Проф. д-р Георги Димитров, дсн е роден на 13 април 1958 г. в София, но родословното му дърво и по бащина, и по майчина линия е от гр. Видин, където той прекарва част от ваканциите си в детските  и юношеските си години. Средното си образование завършва  в Английска езикова гимназия – София през 1977 г., а висше в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Социология“ през 1982 г. През периода 1983-1985 г. работи като специалист и научен сътрудник в Научно-изследователския институт за младежта, а от 1985 г. до 1992 г. последователно е асистент, главен и старши асистент по социология във Философския факултет на СУ. През 1988 г. защитава докторската си дисертация на тема „Социализацията като проблем на общосоциологическата теория“ с научен ръководител проф. д-р Петър-Емил Митев. След спечелен конкурс през 1992 г. става доцент. През 2000 г. защитава и дисертацията си за научната степен доктор на социологическите науки на тема „Модерност и социология, Социокултурна предметологическа  обусловеност на социологическия подход“. От 2002 г. е професор. През периода 2007-2008 г. е гост-професор в Американския университет в България.

Проф. Димитров е един от създателите и преподавателите в катедра „Европеистика“ /1997/ на Софийския университет и е основател и преподавател в катедра „Социология“ /1994/ на Югозападния университет „Неофит Рилски“- Благоевград. Бил е Фулбрайтов старши изследовател в Чикагския университет /2002-2003/ и в университета „Джордж Уошингтън“- Вашингтон /2009-2010/.

През периода 2006-2014 г. е член на редколегията на международното списание Journal of Social Science Education. Бил е дълги години и член на редколегията на сп. „Социологически проблеми“.

Основните дисциплини и теми, по които преподава и които развива в научните си трудове, публикации, статии и интервюта са в областите: генезис на модерността, европейски цивилизационен процес, история и социология на социологията /Американска социология на ХХ век; социологията на Карл Маркс/, историческа социология, социология на прехода и на евроинтеграцията, емпирични изследвания на европейската интеграция, употреба на изследователски методи при подготовка и провеждане на проекти, реформиране на образованието, корупция и др.

Проф. Георги Димитров е автор на книги, учебници и учебни помагала и съавтор с научни публикации в няколко сборника  – „Осъзнатото битие“. Като проблем пред емпиричната социология.“ /1991/, „България в орбитите на модернизацията“- монография /1995/, „Социология“- учебник за 11 клас, „Незавършваща социология“- учебно помагало за X-XII клас на СОУ /1997/, „Университетски курс по социология. Краят на ХХ век. Том 1 – Социология за свободата“ /2001/, Корупцията във висшето образование отвъд подкупите“- монографично изследване /2005/, „Създаване на специалност социология в ЮЗУ: историко-концептуални и биографични реминисценции“ /2005/, „Иновативна социология“ /2007/, „Политики за наука в Софийския университет“ – монографичен сборник /2009/, „Европейски цивилизационен процес. Избрани студии“- монографичен сборник /2011/, „Как България се промуши в Европейския съюз“ в три тома /2023-2025/ и др.

През 2014 г. е носител на Националната награда „Питагор“ за съществен принос към социалните и хуманитарните науки на утвърден български учен.