ндик Георги Димитров – Гошкин /1912-2007/

Народният деятел на изкуството и културата Георги Димитров – Гошкин е роден на 21 септември 1912 г. в гр.Видин. Рожденното му име е Георги Николов Димитров и произхожда от бедно работническо семейство. Средното си образование завършва в Шуменската гимназия. Още от ученическите си години се включва активно в антифашистката съпротива и през 1933 г. е осъден на смърт по Шуменската военна конспирация, но поради непълнолетие присъдата е подменена с 15 години строг тъмничен затвор. През 1936 г. отново е обсъден за още 3 години. Излиза от затвора във Варна през 1944 г. и става редактор на местния всекидневник в. „Народно дело“. През 1945 г. е избран за член на Управителния съвет на СБП. През периода 1947-1951 г. работи като подпредседател на Съюза на журналистите и ръководител на школата на младите журналисти. Едновременно е и хонорован преподавател по диалектически и исторически материализъм и естетика във Висшия институт за изобразителни изкуства “Н.Павлович“, ВИТИЗ „Кр.Сарафов“ и други висши учебни заведения. От 1950 г. е зам.главен редактор, а от 1965 г. до 1967 г. и главен редактор на в.“Литературен фронт“. Бил е секретар на СБП /1958-1967/. В годините 1966-1974 г. е Председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а след това и Председател на комитета за защита на мира. От 1986 г. до 1991 г. е Вицепрезидент на Световния съвет на мира. През 1966-1971 г. е кандидат член, а от 1971 г. до 1991 г. е член на ЦК на БКП.
Още от младежките си години Георги Димитров – Гошкин проявява афинитет към науката и изкуството, увлича се от логиката, математиката, историята, литературата, театъра, но с годините особено се засилва интересът му към теорията и методологията на философията, естетиката, изкуствознанието, литературознанието и литературната критика. Първите му публикации са още през 1938 г. във в. „Заря“ с псевдоним Георги Енчев. Под влиянието на акад. Тодор Павлов сътрудничи със статии в сп. “Философски преглед“ и сборника „Нация и култура“. През 1940 г. излиза брошурата му „По някои основни въпроси на теорията на отражението“ с псевдоним Георги Грънчаров. Първият му по-сериозен научен труд е книгата „Мироглед и художествен метод“ излязла през 1948 г. под псевдоним Георги Сугарев. Като журналист, философ, литературен и театрален критик публикува множество статии в научни издания и в периодичния печат. Участва активно и в множество дискусии, семинари, конференции и научни форуми в страната и чужбина.
Освен споменатите книги Георги Димитров – Гошкин публикува още: „Единство и дискусии“ /1958/, „Партията и литературата“ /1959/, „Въпроси и книги на социалистическия реализъм“ /1960/, „Проблеми на художествената специфика“ /1961/, „Въпроси на философията, естетиката, критиката“ /1962/, „Класова идеология и литература“ /1963/, „Приемливо и неприемливо“ /1966/, „Логика е необходима“ /1973/, „Мирът не идва даром“ /1978/ и др. През 1982 г. излиза двутомното издание „Избрани произведения на Георги Димитров – Гошкин“.
За ползотворната си научна и обществено полезна дейност е отличен с високи държавни и международни отличия, а през 1963 и 1974 г. е удостоен със званията „Заслужил деятел на културата“ и „Народен деятел на изкуството и културата“.

Умира на 3 януари 2007 г. в София.