Д-р Ганчо Ценов /1870-1945/

Д-р Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в с. Бойница. Завършва Видинската гимназия и първия випуск на Висшето училище/Софийския университет/- София през 1894г., специалност „История“ До 1896г. отбива военната си служба в Трети Бдински полк. Същата година става учител по история във Видинската мъжка гимназия и е първият преподавател историк с висше образование. През 1898г. след спечелен конкурс е назначен в новосъздаденото културно отделение на Министерството на войната. Следващата година, отново след явяване на конкурс е одобрен за четиригодишна специализация по стара българска история в Берлинския университет. Защитава дисертация, става първият българин доктор на науките за първото десетилетие на ХХ век и е назначен за преподавател в университета в София. Оженва се за германка от богат немски род и разполага с необходимите средства и протекции за заплащане на достъпа и ползване на оригинални документи за българската история от тайния архив на Ватикана. Ползва и други исторически европейски архивни хранилища. За да извърши изследванията си му помага и факта, че владее отлично староеврейски, старогръцки, латински, немски, френски, италиански и руски. Натрупаният огромен фактологичен и научен материал му дава основание да създаде и отстоява свои тези, различни от официалните за времето, за произхода и етническите характеристики на българския народ и българската държава. Това му създава много врагове и много неприятности. Особено показателен е случаят с кандидатстването му за доцент в Софийския университет и отхвърлянето на кандидатурата му последвано от публично охулване от водещи тогава български учени и преподаватели в университета.
Първият му исторически труд излиза през 1907 г. – „Праотечеството и праезикът на българите“, а през 1910 г. излиза и капиталния му труд „Произход на българите и начало на българската държава и църква“. Следват книгите – „Критичен разбор на данните по произхода на българите“ /1910/, „Първите религиозни борби в България“ /1912/, „Покръстването на българите – обяснение“ /1914/, „Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент Охридски?“ /1914 и 1915/, „Кой е Климент Охридски“ /1915/, „Произходът на хуните“ /1915/, „Русия и завоевателните стремежи на сърбите“ /1915/, „История на България“ /1917/ „Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят“ /1936/ „Кроватова България и покръстването на българите“ /1937, 1998, 2004/, „Прокоповите хуни и Теофановите българи“ /1938, 1998, 2004/, „Народността на старите македонци“ /1938/, „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и техният език“ /1940, 2002/.
Научните трудове на д-р Ганчо Ценов са 22, от които 6 са написани на немски и са издадени в Лайпциг и Берлин.
Умира на 25 декември 1945 г. в Германия.