Проф. Виден Илиев Табаков /1919-2015/

Проф. Виден Илиев Табаков е роден на 14 декември 1919 г. в с. Стакевци, в многодетното семейство на заможен търговец. Завършва Видинската гимназия през 1939 г. със златен медал и е приет за студент в Карловия университет в Прага, Чехия по специалността „Машинно инженерство“. След окупацията на Чехия по разпореждане на немските власти продължава следването си в германския университет в същия град и усилено изучава немски език, за да вземе приравнителния изпит по математика, който е задължителен за чуждестранните студенти. Той е единствения чужденец, който получава отлична оценка от изпита. Дипломира се през 1942 г. и с препоръка на своите професори записва докторантура по аеронавтика в Берлинската политехника, която завършва предсрочно през 1945 г. със защита на докторската си дисертация, а единият от членовете на изпитната комисия е Вернер фон Браун. Едновременно със следването си Виден Табаков е преподавал в университета и е станал доцент по аероинженерство, сътрудничил  е на създателя на първия турбореактивен самолетен двигател Ханс фон Охайн, започнал е работа в заводите на „Сименс“ и е станал член на групата инженери ръководена от Вернер фон Браун, която разсекретила чертежите на руските ракети и работела по проектите на прочутите немски ракети „Фау“1 и 2. След края на войната руските военни власти го ангажират за разсекретяване на проектите на фон Браун и му издават изходна виза за САЩ. Американските власти обаче му отказват прием поради това, че призхожда от комунистическа държава и той заминава за Аржентина, където с група италиански инженери работи в екипа по създаването на първия аржентински свръхзвуков самолет. През 1956 г. е приет в САЩ и започва преподавателска дейност в университета в Синсинати, където става професор по аерокосмическо инженерство и поставя началото на докторска програма по космонавтика, чрез която обучава над 50 докторанти и повече от 200 магистри.
През 1959 г. Вернер фон Браун го привлича отново в своя екип и започват работа по създаването на ракетите „Сатурн“, които като носители на космическия кораб „Аполо“ да са в състояние да достигнат и кацнат на Луната и да успеят в условията на вакуум отново да излетят от нея и върнат кораба на планетата Земя. Проф. Виден Табаков фигурира в списъка на учените създали космическия кораб „Аполо 11“, с който американските астронавти достигнаха Луната и от който Луис Армстронг слезе, за да направи първите стъпки на човек по лунната повърхност. По късно с Армстронг стават колеги преподаватели в университета и добри приятели.
Научните  интереси  на Виден Табаков са в сферата на създаване на свръхустойчиви на пределно ниски минусови и изключително високи плюсови температури материали и изследването на причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите с цел повишаване на тяхната защита и дълготрайна употреба.
Научните му проекти се използват от НАСА, военноморските сили и министерствата на енергетиката и отбраната на САЩ, „Дженерал Електрик“, „Проктъл енд Гембъл“, „Ролс Ройс“, „Тексако“ и др. Особено цени участието си в проекта на НАСА за създаването на най-големия реактивен самолет в света за превозване на над 1000 пътници. Чрез ръководените от него проекти проф. Табаков осигурява на университета прихот от повече от 100 милиона долара. Посетителите на университета в Синсиати са посрещани на входа му с две огромни пана, на които са изобразени портретите на Луис Армстронг и проф. Виден Табаков. Лабораторията, която той създава в университета, с решение на Борда на настоятелите от 2009 г., носи името „Проф. Виден Табаков“.
Според SCOPUS /библиографска и реферативна база данни и инструмент за проследяване на цитируемостта на статиите публикувани в научни издания/ проф. Виден Табаков, въпреки че работи в строго секретна сфера, е автор на над 210 публикации, цитирани 1090 пъти от други автори. Съавторските участия в публикации на проф.Табаков са 103. Персоналният му индекс на Хирш е 17. Това означава, че в масива на публикациите му има 17 публикации, всяка от които е получила най-малко 17 цитата, а най цитираната му публикация е със 165 цитата.
Изнасял е лекции в университетите и на научни симпозиуми и срещи в целия свят – от Англия, Германия и Испания до Египет и Индия.
Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери. А през м. септември 2014 г. става почетен професор на Националното управление по въздухоплаване и изледване на космическото пространство /НАСА/, като името му е на първо място в списъка с удостоените с тази чест учени на САЩ. Два пъти е обявяван за инженер на годината на САЩ. Носител е на многобройни престижни научни награди / 24 в личния му архив/.
Проф. Табаков се завръща за първи път в България през 1994 г. и от тогава почти всяко лято  до смъртта си сам или с членове на своето семейство  посещава родния си край и любимия си от детството град Варна.
Той е женен за германка, но и двете му дъщери Ирина и Лиляна не само носят български имена, но и са възпитани изцяло в български дух, а едната от тях е осиновила две български деца от Родопите и също ги учи да обичат България и всичко българско.
Макар и в доста окаян вид родният му дом в с. Стакевци все още съществува, закупен е от местен бизнесмен, който възнамерява да го превърне в музей.

Инициативният комитет за създаване на документален филм за големия учен постигна своята цел и през 2018 г. БНТ го реализира и излъчи със заглавие „Българинът, който докосна луната“.

Проф. Виден Табаков умира през на 6 юни 2015 г. в Синсиати. Личният му архив се съхранява в България.

През 2019 г. проф. Виден Табаков, посмъртно бе обявен за почетен гражданин на община Белоградчик, а кабинетът по физика във Видинската гимназия, чиито възпитаник е той, носи неговото име.